Представете си обсадна машина, блъскаща тежък дървен ствол в портите на замък. Главата на мъжа беше омазана в кръв, а ръцете му бяха увиснали от двете му страни.
Труман пък се беше свлякъл на пода с дупка в челото. А жената? Изражението й беше ужасяващо спокойно. Сякаш просто си вършеше работата, без да влага особени емоции само че работата й бе да използва човешка глава като таран. Гарт тихичко затвори ватата, качи се на капака на тоалетната чиния и излезе през прозореца. После спринтира към колата си и полетя към къщи със скоростта на светлината.
Преживяното бе поразклатило нервите му, а подобно нещо не се случваше често. Гарт Фликингър, сертифициран пластичен хирург с добра репутация в Американското дружество на пластичните хирурзи, обикновено беше доста спокоен човек, чиято ръка не трепваше.
Сега се чувстваше по-добре, изпушеният крек му беше помогнал в това отношение. Блъскането по вратата обаче не беше добре дошло.
Грег си проправи път покрай канапето и през дневната, като прегази малкото море от картонени кутии от заведения за бързо хранене.
По телевизора някаква изключително сексапилна репортерка говореше адски сериозно за някакви възрастни дами, изпаднали в кома в старчески дом във Вашингтон. Сериозното й изражение само подсилваше сексапила й. Гарт си помисли, че сутиенът й е с размер А, макар че тялото й плачеше за Б.
— Защо само жени? — питаше се на глас жената от екрана. — Отначало си мислехме, че уязвими са само много възрастните и много младите, но сега изглежда, че жените от всяка възрастова група…
Гарт опря чело във вратата и я тупна.
— Спрете! Стига!
— Отворете!
Гласът беше дълбок и ядосан. Гарт намери някакви резервни сили да вдигне глава и да погледне през шпионката. Отвън стоеше чернокож мъж на около трийсет и пет, с широки рамене и лице със страхотна костна структура. Бежовата му униформа за момент накара сърцето на Гарт да запрепуска — ченге! — но после той забеляза табелката с надпис КОНТРОЛ ВЪРХУ ЖИВОТНИТЕ.
Аха, значи си ловец на кучета — вярно, красив, но все пак ловец на кучета. Тук няма кучета бегълци, сър, така че няма проблем.
Или имаше? Трудно беше да е напълно сигурен. Възможно ли беше този тип да е приятел на полуголата харпия от караваната? Вероятно беше по-добре да си неин приятел, отколкото враг, но много, много по-добре беше да стоиш колкото се може по-далеч от нея.
— Тя ли те праща? — попита Гарт. — Нищо не видях. Така й кажи, ясно?
— Не знам за какво говорите! Сам дойдох тук! Отваряйте! — отново извика мъжът.
— Защо? — попита Гарт и за всеки случай добави: — Как ли пък не.
— Сър! Просто искам да поговоря с вас. — Ловецът на кучета беше направил усилие да понижи глас, но Гарт виждаше как устните му се свиват, борейки се с нуждата — да, точно нуждата — да продължи да вика.
— Не сега — каза Гарт.
— Някой е прегазил една котка. Някой със зелен мерцедес. Вие имате зелен мерцедес.
— Много жалко. — Имаше предвид котката, не мерцедеса. Гарт харесваше котки. Харесваше и тениската си на „Флеймин Грувис“, която лежеше на топка на пода до стълбището. Беше я използвал, за да избърше кръвта от бронята на колата си. Навсякъде само неприятности. Нямам представа за какво говорите. Не съм добре и не мога да ви пусна. Съжалявам.
От следващия удар вратата се разтресе. Гарт отстъпи крачка назад. Онзи тип беше изритал вратата.
През шпионката се виждаше, че жилите на врата на кучкаря са се опънали.
— Детето ми живее малко по-надолу, скапаняк! Ами ако беше тя? Ами ако беше сгазил детето ми вместо котката?
— Обаждам се на ченгетата — каза Гарт. Надяваше се да е прозвучал по-убедително за онзи отвън, отколкото за себе си.
Върна се в дневната, пльосна се на канапето и взе лулата. Торбичката дрога беше на масичката за кафе. Отвън се чу трясък на счупено стъкло. Скърцане на метал. Да не би сеньор Кучкар да издевателстваше върху мерцедеса му? На Гарт не му пукаше, не и днес. (Колата така и така беше застрахована.) Горката наркоманка. Тифани се казваше, толкова съсипана и толкова сладка. Мъртва ли беше? Дали онези, които бяха нападнали караваната (предполагаше, че странната жена е част от банда), я бяха убили? Каза си, че колкото и да е сладка, Тиф не е негов проблем. По-добре да не се фиксираш върху неща, които не можеш да промениш, нали?