Първият знак, че нещо може и да не е наред, дойде малко след осем сутринта. Пристигна на прага на „Св. Тереза“ в образа на Ивет Куин, която паркира накриво възстария си „Джип Чероки“ и се втурна в спешното, понесла на ръце новородените си близначки. Върху гърдите й лежаха две мънички увити в пашкули личица. Тя пищеше като сирена на пожарна и вдигаше по тревога лекари и сестри.
— Помогнете на бебетата ми! Не се събуждат! Изобщо не се събуждат!
Много по-възрастната, но също така увита в пашкул Тифани Джоунс пристигна малко по-късно, а в три следобед спешното беше препълнено. Хората обаче продължаваха да идват — бащи и майки, понесли дъщерите си, момичета с малките си сестри, чичовци с племенници, съпрузи със съпругите си. Този следобед телевизорът в чакалнята не предаваше „Съдия Джуди“, „Д-р Фил“ или телевизионни игри. Имаше само новини, в които се говореше предимно за мистериозната сънна болест, засягаща единствено онези е XX хромозоми.
Точната минута, половин минута или секунда, когато спящите представители на Homo sapiens от женски пол престанаха да се будят и започнаха да образуват покровите си, така и не бяха определени категорично. Въз основа на събраните данни обаче учените в крайна сметка успяха да стеснят диапазона между 7:27 и 7:57 източно време.
— Можем единствено да чакаме да се събудят — каза Джордж Олдърсън от „Нюз Америка“. И поне засега нито една от тях не го е направила. Включваме Микаела Морган за повече информация.
2
Когато Лайла Норкрос пристигна при квадратната тухлена сграда, която приютяваше шерифството на Дулинг и Общинския съвет, целият участък беше на крак. Заместник-шериф Рийд Бъроуз чакаше на тротоара, готов да наглежда арестантката на Лайла.
— Дръж се добре, Иви — каза тя, докато отваряше вратата. — Веднага се връщам.
— Дръж се добре, Лайла — отвърна Иви. — Аз съм си тук. — И се разсмя. Кръвта от носа й засъхваше като напукана глазура по бузите й; още кръв от раната на челото беше сплъстила косата й, образувайки малък гребен като на паун.
Докато Лайла слизаше от колата и правеше място на Рийд, Иви добави „Трипъл-дъбъл“ и се разсмя отново.
— Криминалистите пътуват към караваната — каза Рийд. Както и от Агенцията за борба е наркотиците и Шести екип.
— Добре — отвърна Лайла и забърза към входа на участъка.
Трипъл-дъбъл, помисли си. А, това значи било — поне десет точки, десет асистенции и десет борби. Точно това беше направило момичето снощи на баскетболния мач, на който беше отишла Лайла.
Замисли се за момичето. Казваше се Шийла. Вината не беше нейна. На Шийла. Името й беше първата стъпка към… Към какво? Не знаеше. Просто не знаеше.
И Клинт. Какво искаше Клинт? Знаеше, че не би трябвало да й пука предвид обстоятелствата, но й пукаше. Той беше истинска загадка за нея. В съзнанието й изплува позната картина — съпругът й, седнал на кухненския плот и взиращ се в брястовете в задния двор, прокарва палец по кокалчетата на лявата си ръка и гримасничи неопределено. Отдавна беше престанала да го пита дали е добре. Винаги й отговаряше просто си мисля. Мисля си. Но за какво? И за кого? Това бяха очевидни въпроси, нали?
Лайла не можеше да повярва колко уморена и слаба се чувства. Сякаш изтичаше от униформата по обувките си, докато изминаваше двайсетината крачки от колата до стълбите. Изведнъж се оказа, че всичко е под въпрос. И ако Клинт не беше Клинт, то кой беше тогава? Кой беше всеки?
Трябваше да се съсредоточи. Двама мъже бяха мъртви, а жената, която вероятно ги беше убила, беше на задната седалка на колата й, надрусана до небето. Лайла можеше да е уморена и слаба, но не точно сега.
Оскар Силвър и Бари Холдън бяха в главния офис.
— Здравейте — поздрави ги тя.
— Здравей, шерифе — отвърнаха те почти в един глас.
Съдия Силвър беше по-стар от Господ и едва се държеше на крака, но пипето му сечеше. Бари Холдън изкарваше хляба за себе си и за женското си племе (една жена и четири дъщери) с писане на завещания и договори и посредничество при изплащане на обезщетения (предимно с прословутия Дрю Т. Бари от „Застраховки Дрю Т. Бари“). Освен това Холдън беше един от неколцината адвокати в Три-Каунтис, които се редуваха като служебни защитници. Беше свестен тип и на Лайла не й отне много време да му обясни какво иска. Той каза, че ще се съгласи, но трябва да му се плати. Един долар щял да свърши работа.