— Че хората не се променят.
— Понякога се променят. Баща ми преди прекаляваше с пиенето, но спря. Сега ходи на срещите на Анонимни алкохолици.
— Добре, някои се променят. Радвам се, че баща ти е от тях.
— Гледай да е така. — Сивите очи продължаваха да го гледат.
— Но повечето не се променят. Помисли само. Перчещите се в пети клас — като Ерик — се перчат и сега. Ти беше умно момиче тогава, умна си и сега. Онези, които загазваха в пети клас, загазват и в единайсети и дванайсети. Да си виждала някога Ерик и Били заедно? Не. Случаят е решен.
Този път Кърт успя да поеме сервиса на Ерик, но връщането бе слабо и Ерик дебнеше при мрежата, като почти се провеси над нея. Ударът му — чист фал — улучи Кърт в чатала.
— Леко, пич! — извика Кърт. — Може някой ден да реша да имам деца!
— Кофти идея — отвърна Ерик. — А сега иди да я вземеш, това е късметлийската ми топка.
Докато Кърт се мъкнеше намусено към телената ограда, където бе спряла топката, Ерик се обърна към Мери и отново се поклони. Тя му отвърна със сто вата усмивка. Усмивката си остана, когато се обърна отново към Джаред, но ватовете значително намаляха.
— Обожавам, че искаш да ме защитиш, Джер, но аз съм голямо момиче. Пък и това е само концерт, а не обвързване за цял живот.
— Просто…
— Просто какво? — Усмивката вече съвсем беше изчезнала.
Просто се пази от него, искаше да каже Джаред. Защото писането по ръката на Били е малко нещо. Нещо от началното училище. В гимназията има гадни изпълнения в съблекалните, за които не искам да говоря. Отчасти защото никога не съм се опитвал да ги спра. А само гледам.
Още един добър съвет и преди предателската уста да съсипе всичко, Мери се обърна и погледна към училището. Явно някакво движение беше привлякло вниманието й и Джаред също го видя — кафяв облак, който се издигна от покрива на гимнастическия салон. Беше достатъчно голям да подплаши гаргите, накацали по клоните на дъбовете около паркинга.
Прах, помисли си Джаред, но вместо да се разсее, облакът рязко зави и се насочи на север. Държеше се като ято, но това не бяха птици. Бяха прекалено малки и за врабчета.
— Затъмнение на нощни пеперуди! — възкликна Мери. — Еха! Кой може да предположи?
— Така ли се нарича? Затъмнение?
— Да! Кой би предположил, че се събират на ята? А и повечето не са активни през деня. Поне обикновено.
— Откъде знаеш всичко това?
— Научният ми проект в осми клас беше за нощните пеперуди. На староанглийски ги наричали mott, което означава личинка. Татко ми ме убеди да го направя, защото се страхувах от тях. Когато бях малка, някой ми каза, че ако в очите ти влезе прашец на нощна пеперуда, ще ослепееш. Татко ми каза, че това са суеверия и че ако направя проект за нощните пеперуди, мога и да се сприятеля с тях. Каза, че дневните пеперуди са кралиците на красотата в света на насекомите и винаги отиват на баловете, а горките нощни са онези, които остават у дома като Пепеляшка. Тогава още пиеше, но въпреки това историята си беше забавна.
Сивите очи отново го погледнаха, сякаш го предизвикваха да изрази несъгласие.
— Супер — каза Джаред. — И направи ли го?
— Кое?
— Сприятели ли се с тях?
— Не точно, но открих куп интересни неща. Дневните пеперуди затварят крилете си, когато кацнат. Нощните пък защитават с крилете коремчетата си. Нощните пеперуди имат френулум, това са органи за свързване на крилете, а дневните пеперуди нямат. Дневните правят хризалис, който е твърд. А нощните правят пашкули, които са меки и копринени.
— Здрасти! — Беше Кент Далей, който караше колело през игрището за софтбол от пущинака зад него. Носеше раница и беше метнал ракетата си през рамо. — Норкрос! Пак! Видяхте ли как отлетяха онези птици?
— Бяха нощни пеперуди — каза Джаред. — Онези с френулумите. Или май бяха френули.
— Ъ?
— Какво правиш тук? Днес е учебен ден, ако случайно не знаеш.
— Майка ми ми каза да изхвърля боклука.
— Явно се е насъбрал доста — каза Мери. — Вече тече третият час.
Кент се подсмихна, после видя Ерик и Кърт на корта и заряза колелото в тревата.
— Почини си, Кърт, дай един мъж да поеме. Не можеш да посрещнеш сервис на Ерик дори животът на кучето ти да зависи от това.
Кърт отстъпи мястото си на Кент — бонвиван, който май не изпитваше никакви належащи нужди да иде в канцеларията, за да обясни закъснението си. Ерик би сервис и Джаред изпита удоволствие, когато Кент го посрещна и върна топката право към него.