— Казаха ми, че махането на нещото било лоша идея.
Клинт прибра химикалката и тефтерчето в джоба на престилката.
— Е, и без това не съм биолог. И тъй като тя изглежда добре…
Образуванието по лицето на Кити беше бяло и прозирно, плътно полепнало по кожата й. Караше Клинт да си мисли за покров. Виждаше, че очите й са затворени и че се движат под клепачите. Идеята, че сънува под това нещо, го смути, макар че не беше сигурен защо.
Малки нишки от прозирния материал се развиваха от отпуснатите й ръце и китки, вееха се, сякаш подухвани от ветрец, и се залепваха за кръста на униформата на Макдейвид, образувайки връзки. Ако се съдеше по начина, по който се разпространяваше нещото, Клинт реши, че в крайна сметка ще покрие тялото напълно.
— Прилича на приказна кърпичка. — Комендантът седеше със скръстени на гърдите ръце. Не изглеждаше смутена, а само замислена.
— Приказна кърпичка ли?
— Тревните паяци ги правят. Виждат се сутрин, когато са още покрити с роса.
— О. Ясно. Понякога ги виждам в задния двор.
Помълчаха известно време. Гледаха мъничките пипала прозирен материал. Под покритието клепачите на Кити потрепваха и се движеха. На какво ли приключение бе тръгнала? Дали сънуваше, че се друса? Веднъж му беше казала, че перспективата й харесва повече от самото друсане — сладкото очакване. Може би сънуваше, че се порязва? Или пък дилъра Лоуъл Гринър, който обещал да я убие, ако каже и дума за бизнеса му? Или пък мозъкът й беше заминал, поразен от вирус (ако ставаше дума за вирус), чието най-явно проявление са паяжините? Дали движението на очите й не беше невронен еквивалент на прекъсната жица, от която изскачат искри?
— Страшно е, мамка му — каза Джанис. — А това не е фраза, която използвам с лека ръка.
Клинт се радваше, че Лайла идва. Искаше да види лицето й, каквото и да ставаше помежду им.
— Трябва да се обадя на сина си — каза той, предимно на себе си.
Дежурният в крилото Ранд Куигли надникна в килията. Хвърли бърз нервен поглед на обездвижената жена със забулено лице, след което пристъпи към коменданта и прочисти гърлото си.
— Шерифът ще пристигне с арестантката след двайсет до трийсет минути. — Пристъпи от крак на крак. — Чух от Бланш за двойната смяна. Ще бъда тук толкова, колкото е необходимо.
— Браво на теб — каза тя.
По пътя насам Клинт бе разказал накратко на Коутс историята за жената от местопрестъплението и че Лайла ще я докара. Коутс, която беше много по-загрижена от чутото от Микаела, прояви нехарактерно равнодушие към нарушаването на протокола. Клинт изпита облекчение от това, но само за няколко секунди, защото след това тя му каза всичко, което знаеше за Аврора.
Преди Клинт да успее да я попита дали се майтапи, тя му показа айфона си, на който бе заредена първата страница на „Ню Йорк Таймс“. ЕПИДЕМИЯ, крещеше огромното заглавие. В статията под него се казваше, че жените образуват покровите си, докато спят, че не се събуждат, че имало масови безредици в западните часови зони и пожари в Лос Анджелис и Сан Франциско. Клинт забеляза, че в статията не се споменава нито дума за това какво става, ако покритието се махне. Може би защото бе просто слух. А може и да беше истина и пресата полагаше усилия да не отприщи напълно паниката. Кой можеше да каже на този етап?
— Можеш да се обадиш на сина си след няколко минути. Клинт, това е адски сериозно. Имаме шестима души на смяна плюс теб, мен, Бланш в офиса и Дънфи от поддръжката. Както и сто и четиринайсет затворнички плюс още една, която идва. Повечето ми хора са като Куигли, разбират, че имат дълг, и очаквам да се държат за известно време. Благодаря на Бога за това, защото не знам кога можем да очакваме подкрепление, нито колко голямо. Разбираш ли?
Клинт разбираше.
— Добре. И така, док, какво ще правим с Кити?
— Ще се свържем с Центъра за контрол и превенция на заболяванията, ще поискаме да пратят момчета в защитни костюми да я вземат и да я прегледат, но… — Клинт разпери ръце, сякаш искаше да покаже колко безсмислено ще е подобно нещо. — Ако това е толкова разпространено, колкото казваш, а според новините определено е така, няма да получим никаква помощ, докато не се появи сама, нали?