Коутс още беше със скръстени ръце. Клинт се запита дали го прави, за да скрие треперенето им. Тази мисъл го накара да се почувства едновременно и по-добре, и по-зле.
— И предполагам, че не можем да очакваме от „Света Тереза“ или другаде да я вземат, нали? Сигурно и те са претоварени.
— Трябва да се обадим тук-там, но очакванията ми са точно такива — каза Клинт. — Така че най-добре да я поставим под карантина. Никой да не я доближава и да я докосва, дори с ръкавици. Ван може да я наблюдава от Будката. Ако нещо се промени, ако се влоши или събуди, ще дойдем веднага.
— Изглежда разумно. — Тя махна с ръка, за да пропъди някаква нощна пеперуда. — Глупава буболечка. Как влизат тук тези неща? По дяволите. Следващ въпрос. Ами останалите затворнички? Какво ще правим с тях?
— Какво искаш да кажеш? — Клинт замахна към нощната пеперуда, но пропусна. Насекомото започна да кръжи около флуоресцентната лампа на тавана.
— Ако заспят… — Комендантът кимна към Макдейвид.
Клинт докосна челото си, като почти очакваше да установи, че е вдигнал температура. Хрумна му безумен въпрос с различни отговори.
Как да задържите затворници будни? Изберете:
A) Въртите непрекъснато „Металика“ по високоговорителите.
Б) Давате на всеки затворник нож и му казвате да се порязва, когато му се приспи.
B) Давате на всеки затворник пакетче декседрин.
Г) Всичко от изброеното.
Д) Никак.
— Има медикамент, който може да държи човек буден, но да не забравяме, че повечето жени тук са пристрастени към наркотици. Идеята да ги тъпчем с нещо, което си е на практика дрога, не ми се вижда особено здравословна. Пък и не бих могъл да напиша рецепта за сто хапчета провигил например. Иначе казано, не виждам никакъв начин да им помогнем. Можем единствено да поддържаме нещата възможно най-нормални, да се опитваме да не допускаме паника, да се надяваме, че междувременно ще се появи някакво обяснение или решение, и…
Клинт се поколеба за момент, преди да изрече евфемизма, който като че ли беше единственият начин да го каже и в същото време бе напълно неуместен.
— И да оставим природата да си свърши своето. — Макар че това не беше форма на природата, която познаваше.
Тя въздъхна.
Излязоха в коридора и комендантът каза на Куигли да предаде заповедта — никой да не докосва нещото, което расте по Макдейвид.
2
Работещите в дърводелската работилница се хранеха там вместо в столовата и през хубавите дни им се позволяваше да обядват навън в сянката на постройката. Днешният ден бе хубав и Дженет Сорли беше благодарна за това. Беше започнала да я боли глава в градината, докато д-р Норкрос говореше по телефона, а сега главоболието се засилваше, сякаш в лявото й слепоочие се забиваше нажежен метален прът. Вонята на лака за дърво не помагаше да се почувства по-добре. Може би чистият въздух отвън щеше да пропъди донякъде болката.
В дванайсет без десет две Червени горнища (доверени затворнички) пристигнаха с количка сандвичи, лимонада и чашки шоколадов пудинг. В дванайсет звънецът иззвъня. Дженет направи последна корекция на крака на стол, върху който работеше, след което изключи струга си. Половин дузина затворнички направиха същото. Децибелите паднаха. Сега единственият звук в помещението — в което вече беше горещо, а юни още не беше започнал — беше постоянният пронизителен вой на прахосмукачката, с която Рий Демпстър почистваше стърготините между последния ред машини и стената.
— Изключи това нещо! — извика Тайг Мърфи. Той беше от по-новите. Подобно на повечето новаци, викаше много, защото още не бе уверен в себе си. — Обедна почивка е! Не чу ли звънеца?
— Надзирател, имам съвсем малко… — започна Рий.
— Изключи, казах! Изключвай!
— Да, надзирател.
Рий изключи прахосмукачката и тишината накара Дженет да потръпне от облекчение. Ръцете я боляха в работните ръкавици, главата я цепеше от вонята на лак. Искаше единствено да се върне в добрата стара Б-7, където имаше аспирин (одобрено зелено лекарство, но се позволяваха само по дванайсет хапчета месечно). После може би да поспи до вечерята в шест.
— Строй се, ръцете напред — занарежда надзирател Мърфи. — Строй се, ръцете напред, покажете ми инструментите, дами.