Затворничките се строиха.
— Надзирател Мърфи е малко тлъст, не мислиш ли? — прошепна Рий, която стоеше пред Дженет.
— Може да е ял кейк с Мишел Обама — прошепна й в отговор Дженет и Рий се изкиска.
Вдигнаха инструментите си — ръчни пръскачки, отвертки, бургии, длета. Дженет се запита дали на мъже затворници биха им позволили достъп до подобни потенциално опасни оръжия. Особено до отвертки. Можеш да убиеш човек с отвертка, знаеше го много добре. И болката в главата й беше точно като от отвертка. Която се забива. Намира меко месо и го разкъсва.
— Е, дами, какво ще кажете днес да се храним al fresco? — Някой беше споменал, че надзирател Мърфи бил гимназиален учител, преди да изгуби работата си поради съкращения. — Това означава…
— Отвън — промърмори Дженет. — Означава да се храним навън.
Мърфи я посочи.
— Сред нас има истински ерудит. — Но леко се усмихваше, докато го казваше, така че не прозвуча гадно.
Инструментите бяха проверени, събрани и прибрани в стоманен сандък, който след това бе заключен. Затворничките се наредиха на опашка пред масата, взеха сандвичи и чаши „Дикси“ и зачакаха Мърфи да ги преброи.
— Дами, голямото навън ви очаква. Някой да ми вземе сандвич с шунка и сирене.
— Дадено, хубавецо — промърмори под нос Ейнджъл Фицрой. Мърфи я изгледа остро, а Ейнджъл му отвърна с невинен поглед. Дженет малко го съжали. Но съжалението не пълни хладилника, както казваше майка й. Даде на Мърфи три месеца. Най-много.
Жените излязоха от работилницата, седнаха на тревата и се облегнаха на стената на постройката.
— Какво си взе? — попита Рий.
Дженет погледна в дълбините на сандвича си.
— Пиле.
— А аз риба тон. Искаш ли размяна?
На Дженет не й пукаше какво ще яде, изобщо не беше гладна, така че си размениха сандвичите. Насили се да яде с надеждата, че от храната главоболието й ще понамалее. Изпи лимонадата, която се оказа горчива, но когато Рий й подаде чашката пудинг, поклати глава. Шоколадът предизвикваше мигрена и ако сегашното й главоболие се окажеше нещо такова, щеше да й се наложи да ходи до лечебницата за зомиг, който можеше да получи само ако д-р Н. беше все още тук. Говореше се, че редовните медицински асистенти не са дошли на работа.
До основната сграда на затвора водеше циментова пътека и някой беше нарисувал на нея поле за дама, което беше започнало да се изтърква. Няколко жени станаха, намериха камъчета и започнаха да играят, като припяваха рими, които сигурно бяха научили като деца. Дженет реши, че е забавно какво се запечатва в главата на човек.
Сдъвка последната хапка сандвич, прокара я с последната глътка горчива лимонада, облегна се и затвори очи. Струваше ли й се, или главата й малко се оправяше? Може би. Както и да е, имаха поне още петнайсетина минути. Можеше да подремне малко…
Точно тогава надзирател Питърс изскочи от работилницата като някаква дребна кукла на пружина. Или като скрил се под камък трол. Погледна жените, които играеха на дама, после онези, които седяха покрай стената на постройката. Погледът му се спря върху Дженет.
— Сорли. Ела тук. Имам работа за теб.
Шибаният Питърс. Падаше си по опипване на цици и стискане на задници, винаги го правеше на някое от многото слепи места, където камерите не виждаха. Знаеше ги всичките. И ако кажеш нещо, следващия път ти усукваше цицата, вместо да я стисне.
— В обедна почивка съм, надзирател — каза тя колкото се може по-любезно.
— Виждам, че си приключила с обяда си. Вдигай си задника и идвай.
Мърфи изглеждаше неуверен, но в главата му вече беше набито едно от правилата за работа в женски затвор — мъжете надзиратели не могат да остават сами с никоя затворничка.
— Системата по двойки, Дон.
Бузите на Питърс пламнаха. Не беше в настроение за номера от Даскала, не и след тормоза от Коутс и обаждането, което беше получил току-що от Бланш Макинтайър, че „трябва“ да изкара втора смяна поради „положението в страната“. Дон беше проверил на телефона си — „положението в страната“ бе, че някакви дърти кранти в старчески дом имали гъбички. Коутс се беше побъркала.
— Не ми трябва втора — каза Дон. — Искам само нея.
Той ще отстъпи, помисли си Дженет. Тук той беше просто новобранец. Но Мърфи я изненада.
— Системата по двойки — повтори той. Може би надзирател Мърфи в крайна сметка щеше да се наложи.
Питърс обмисли положението. Седящите покрай работилницата жени го гледаха, играта на дама също беше спряла. Те бяха затворнички, но също така и свидетели.