Дженет се затътри към малката ниша между машините и застана пред него с наведена глава и бърсалката в едната ръка.
— Вътре. С гърба към стената. Можеш да оставиш парцала.
— Не искам, надзирател. — Главата вече я болеше наистина лошо, туптеше непоносимо. Б-7 беше на две крачки по коридора, аспиринът я чакаше на малкото й рафтче.
— Влизай, или ще влезеш в лошия списък и ще изгубиш свиждането. После ще се погрижа да влезеш още веднъж в лошия списък и край с доброто ти време.
И с шансовете ми за предсрочно освобождаване догодина, помисли си Дженет. Без добро време, без предсрочно освобождаване, обратно на изходна позиция. Край.
Провря се покрай Питърс и той отърка бедра в нея, за да може тя да усети надървения му чеп. Дженет застана до стената. Питърс я приближи. Надушваше потта му, афтършейва и лосиона за коса. Беше по-висока от него и през рамото му виждаше съкилийницата си. Рий беше спряла да търка. Очите й бяха изпълнени със страх, ужас и нещо, което приличаше на гняв. Беше стиснала спрея и бавно го вдигаше. Дженет поклати съвсем леко глава. Питърс не забеляза беше зает да си сваля ципа.
Рий свали спрея и продължи да лъска масата, която по принцип не се нуждаеше от още лъскане.
— А сега ме оправи — каза Питърс. — Имам нужда от малко отпускане. Знаеш ли какво ми се иска? Иска ми се да беше Коутси. Иска ми се нейният дърт плосък гъз да беше на тази стена. И ако беше тя, нямаше да е само чекия.
Той изпъшка, когато тя го хвана. Беше малко нелепо. Оная му работа нямаше и осем сантиметра, едва ли би искал други мъже да я видят, освен ако не е абсолютно неизбежно, но пък беше достатъчно твърда. А Дженет знаеше какво да прави. Повечето жени знаят. Момчетата имат пищов. Изпразваш го и те продължават да си гледат работата.
— По-леко, за бога! — изсъска той. Дъхът му вонеше на някакво пикантно месо, може би „Слим Джим“ или пръчици пеперони. — Чакай, дай ми ръката си. Тя вдигна ръка и той плю в шепата й. — Сега действай. И ми погъделичкай топките.
Тя направи каквото й бе казано и докато го правеше, не откъсваше поглед от прозореца зад рамото му. Това беше техника, която бе започнала да овладява на единайсет, когато пастрокът й я докосваше, а после бе усъвършенствала с покойния си съпруг. Ако намериш нещо, върху което да се съсредоточиш, можеш почти да напуснеш тялото си и да се преструваш, че то си прави своето нещо, докато ти посещаваш онова, което изведнъж си намерила за толкова завладяващо.
Отвън спря кола на окръжното шерифство и Дженет загледа как първо изчаква в мъртвото пространство, а после влиза в двора, след като вътрешната порта се отвори. Комендант Коутс, д-р Норкрос и надзирател Лампли излязоха да я посрещнат. Пъшкането на надзирател Питърс в ухото й беше някак далечно. От колата слязоха две ченгета, жена от мястото на шофьора и мъж от дясната седалка. Извадиха оръжията си, което означаваше, че арестантът им е кофти захарче, най-вероятно за Крило В. Жената отвори задната врата и от нея слезе друга жена. Дженет реши, че изобщо не й прилича на опасна. Изглеждаше великолепно въпреки синините по лицето. Косата й се спускаше като черен водопад по гърба и имаше достатъчно извивки по тялото си, така че дори торбестите дрехи, които носеше, й стояха страхотно. Нещо пърхаше около главата й. Голяма муха? Пеперуда? Дженет се опита да разгледа, но не успя. Пъшкането на Питърс беше преминало в хриптене.
Мъжът полицай сложи ръка на рамото на тъмнокосата и я поведе към приемния пункт, където чакаха Норкрос и Коутс. Влязоха и процесът по приемането започна. Жената махна с ръка да пропъди летящото насекомо и докато го правеше, широката й уста се разтвори и тя отметна глава към небето. Дженет видя, че се смее, видя и снежнобелите й здрави зъби.
Питърс започна да се блъска в нея и спермата му изпълни на тласъци шепата й.
Той отстъпи назад. Бузите му бяха зачервени. На тлъстото му малко лице беше цъфнала усмивка, докато си вдигаше ципа.
— Избърши това от машината, Сорли, после довърши шибания под.
Дженет избърса спермата и избута кофата обратно към умивалника, за да си изплакне ръката. Когато се върна, Питърс седеше на една маса и пиеше газирана напитка.
— Добре ли си? — шепнешком я попита Рий.
— Да — прошепна в отговор Дженет. И наистина щеше да е добре, след като изпиеше един аспирин за главата. Онова от последните четири минути изобщо не се беше случвало. Тя беше гледала как една жена слиза от полицейска кола, и толкоз. Просто искаше да види Боби на следващото свиждане.