Псст-псст, съскаше спреят за полиране.
Изминаха три или четири секунди блажена тишина, преди Рий да заговори отново.
— Видя ли новата?
— Да.
— Наистина ли е прекрасна, или само ми се е привидяло?
— Прекрасна е.
— Онези от шерифството извадиха пистолетите си, видя ли ги?
— Да. — Дженет хвърли поглед към Питърс, който беше включил телевизора и в момента зяпаше някакви новини. Картината показваше човек, отпуснат върху волана на автомобил. Трудно можеше да се определи дали е мъж, или жена, защото фигурата беше увита в нещо като марля. В долната част на екрана примигваха думите ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ, изписани с червени букви, но това не означаваше нищо — обявяваха извънредни новини и когато Ким Кардашян пръднеше.
Дженет примигна, за да махне сълзите, напълнили неочаквано очите й.
— Какво е направила според теб?
Дженет преглътна сълзите си.
— Нямам представа.
— Сигурна ли си, че си добре?
Преди Дженет да успее да отвърне, Питърс каза, без да обръща глава:
— Престанете да си шушукате, или и двете ще влезете в лошия списък.
И тъй като Рий не можеше да спре да говори — просто не беше такава, — Дженет продължи да търка пода към другия край на помещението.
От телевизора Микаела Морган каза:
— Засега президентът отказва да обяви извънредно положение, но близки до кризата информирани източници казват, че…
Дженет я изключи. Новата рибка беше вдигнала закопчаните си ръце към кръжащите нощни пеперуди и се засмя, когато те накацаха по тях.
Ще изгубиш този смях тук, сестро, помисли си Дженет.
Всички го губим.
4
Антон Дубчек се прибра у дома за обяд. Това беше нещо обичайно и тъй като бе дванайсет и половина, според стандартите на Антон обядът беше късен — беше работил здравата от шест сутринта. Хората не разбираха, че поддръжката на басейни не е работа за мекушави типове. Ако искаш да постигнеш успех при басейните, не можеш да спиш до късно и да си мечтаеш за палачинки със сирене и свирки. За да останеш пред конкуренцията, трябва да ставаш преди слънцето. До този момент от началото на деня Антон беше почистил, нагласил нивата и продухал филтрите на седем басейна и бе сменил уплътнителите на две помпи. Можеше да остави останалите четири уговорки за по-късно следобед и за привечер.
А дотогава — обяд, кратка дрямка, малко тренировки и може би кратко отбиване до Джесика Елуей, отегчената омъжена мацка, която чукаше в момента. Фактът, че мъжът й беше местен заместник-шериф, правеше нещата още по-сладки. Ченгетата седят по цял ден в колите си, нагъват понички и се забавляват, като тормозят черни. Антон пък контролираше водите на шибаняците и правеше пари.
Пусна ключовете в купата до вратата и се насочи право към хладилника, за да си вземе шейка. Отмести соевото мляко, торбата с къдраво зеле, кутията боровинки — но шейк нямаше.
— Мамо! Мамо! — извика той. — Къде ми е шейкът?
Не получи отговор, но чу, че телевизорът в дневната работи. Надникна през отворената врата. Гледката — работещият телевизор, празната чаша с лед — показваше, че Магда също е решила да дремне. Колкото и да обичаше майка си, Антон знаеше, че тя прекалява с пиенето. То я правеше немарлива, а това го вбесяваше. Откакто умря татко му, Антон беше онзи, който плащаше ипотеката. Нейната част от сделката беше да върти къщата и да се грижи за прехраната. Ако не пиеше шейховете си, Антон нямаше да доминира над басейните по начина, по който трябваше да го прави, да изстиска максимума от тренировките или да праска някой сочен задник толкова силно, колкото искаха дамите.
— Мамо! Стига глупости! Трябва да изпълняваш своята част! — Гласът му отекна в къщата.
Извади блендера от шкафа под чекмеджето за прибори, като вдигна колкото се може повече шум, сложи го с трясък на плота и монтира каната, ножа и основата. Сипа солидна доза зеленчуци, малко дребни плодове, шепа ядки, една чаена лъжица фъстъчено масло и чашка протеини на прах „Мистър Рипър“. Докато правеше всичко това, се улови, че мисли за шериф Лайла Норкрос. Тя беше доста привлекателна за по-възрастна мацка, в изключително добра форма — истински съблазнително мамче, никакви понички за нея. Харесваше и начина, по който реагираше, когато й подхвърляше по някоя закачка. Дали го желаеше? Или искаше да прояви полицейска бруталност спрямо него? Или пък и това беше наистина интригуваща възможност едновременно го желаеше и искаше да прояви полицейска бруталност? Положението трябваше да се следи. Антон включи блендера на максимална скорост и загледа как продуктите се завъртат във вихрушка. Когато се превърнаха в гладка светлокафява смес, той изключи уреда, махна каната и отиде в дневната.