Франк седеше на бюрото си в малкия си кабинет. Претъпканото с животински клетки с различни размери и друго оборудване помещение не предлагаше много свободно пространство, но той нямаше нищо против. Устройваше го.
Отпи от бутилката мангов сок и продължи да гледа телевизия, като притискаше торбичката лед върху ръката си, с която бе блъскал по вратата на Гарт Фликингър. Екранът на мобилния му телефон примигваше — беше Илейн. Франк не беше сигурен как иска да проведе разговора, така че изчака да се включи гласовата поща. Беше прекалил с Нана, сега го разбираше. Имаше вероятност от ответен удар.
Сега на алеята на богатия доктор имаше потрошен зелен мерцедес. Отпечатъците на Франк бяха по цялото боядисано паве, с което бе счупил прозорците и бе огънал ламарините на колата; бяха и върху саксията с люляка, която в разгара на яростта си беше напъхал на задната седалка на оня шибаняк. Точно от такова доказателство — за вандализъм — се нуждаеше съдията (който и без това фаворизираше майката), за да вижда дъщеря си само за един час през месец. Осъждането за вандализъм щеше да се погрижи и за работата му. Погледнато сега, беше очевидно, че Лошия Франк се е върнал. Всъщност Лошия Франк си беше спретнал купон.
Но Лошия Франк не беше съвсем лош или съвсем неправ. Ами помислете само — за известно време дъщеря му щеше да рисува в безопасност на алеята. Може би Добрия Франк щеше да се справи по-добре. А може би не. Добрия Франк си падаше малко слабак.
— Аз няма — ние няма — да бездействаме, докато така нареченото правителство на Съединените щати прави тези шашми.
Кинсман Брайтлийф правеше изявлението си зад някаква дълга правоъгълна маса. На масата лежеше жена със светлосиня нощница. Лицето й беше забулено в нещо бяло, което приличаше на боклучавите фалшиви паяжини, които продаваха в магазините преди Вси светии. Гърдите й се повдигаха и спускаха.
— Каква е тази гадост? — обърна се Франк към бездомния мелез, който му гостуваше в момента. Мелезът вдигна глава и отново легна да спи. Клише е, но ако искаш другар за всяко време, няма да намериш по-добър от кучето. Няма да намериш, и точка. Кучетата просто са най-добрите в това. Карат и теб да покажеш най-доброто от себе си. Франк винаги беше гледал куче. Илейн беше алергична към тях — както твърдеше. Поредното нещо, от което се беше отказал заради нея — и то много по-голямо, отколкото тя някога щеше да разбере.
Франк почеса мелеза между ушите.
— Гледахме как агентите им правят нещо с водата ни. Знаем, че са използвали химикалите си, за да поразят най-уязвимата и скъпа част от нашето Семейство, жените на Брайт, за да всеят хаос, страх и съмнение. Те отровиха сестрите ни през нощта. Включително и жена ми, моята обична Сузана. Отровата им порази нея и другите ни прекрасни жени в съня им. — Гласът на Кинсман Брайтлийф премина в дрезгаво тютюнджийско хриптене, което бе странно уютно. Караше те да си мислиш за добродушни старци, събрали се на масата да закусят.
От двете страни на първожреца на данъчното избягване стояха двама по-млади мъже, и те брадати, макар и не така внушително, и също увити в наметала. Всички бяха с колани с кобури, които ги караха да приличат на герои от някакъв стар спагети уестърн на Серджо Леоне. На стената зад тях имаше картина, изобразяваща Христос на кръста. Видеото от ранчото беше ясно, само от време на време през образа минаваше по някоя линия.
— В съня им!
— Виждате ли страхливостта на сегашния Крал на лъжите? Виждате ли го в Белия дом? Виждате ли другите лъжци на безполезните зелени хартийки, за които се мъчат да ни убедят, че струват нещо? О, съседи мои. Съседи, съседи. Така лукави, така жестоки, така многолики.
Изведнъж показа всичките си зъби, които проблеснаха сред непокорната му брада.
— Но ние няма да се предадем на дявола!
Ха, помисли си Франк. Илейн си мисли, че има проблем с мен, а по-добре да погледне двойника на Джери Гарсия. Този тип беше абсолютно луд.
— Салонните трикове на потомците на Пилат не могат да се сравняват с Бог, Комуто служим!
— Слава на Господа — промърмори един от сподвижниците му.