— Точно така! Слава Нему. Тъй вярно. — Г-н Брайтлийф плесна с ръце. — Е, да махнем това нещо от моята госпожа.
Един от мъжете му подаде ножичка. Кинсман се наведе и започна внимателно да реже паяжината, която покриваше лицето на жена му. Франк се наведе напред в стола си.
Усещаше, че „опа“ моментът приближава.
6
Когато влезе в спалнята и видя Магда да лежи под завивките, маскирана с нещо като захарен памук, Антон падна на колене до нея, стовари каната с шейка на нощното шкафче, видя машинката за подстригване (сигурно пак се беше опитвала да подкъси веждите си, използвайки камерата на айфона си) и се зае веднага да среже нещото.
Дали някой не й беше направил това? Или беше нейна работа? Да не беше станал някакъв шантав инцидент? Алергична реакция? Някакъв безумен опит за разкрасяване, завършил с провал? Беше необяснимо, беше плашещо, а Антон не искаше да губи майка си.
След като разряза паяжината, захвърли машинката и пъхна пръсти в разреза. Материалът беше лепкав, но се отделяше, опъваше се и се откъсваше от бузите на Магда на меки бели фъндъци. Умореното й лице с безбройните бръчици около очите, милото лице, за което Антон за момент бе убеден, че се е стопило под шантавото бяло покритие (като паяжините, които бе видял да проблясват в тревата сутринта, докато работеше по първите два басейна за деня), се появи непокътнато. Кожата бе леко зачервена и топла на допир, но иначе майка му не изглеждаше по-различно от преди.
От гърлото й започна да се чува тихо хриптене, почти хъркане. Очите й се движеха под затворените клепачи. Устните й се отвориха и се затвориха отново. От ъгълчето на устата й капна капка слюнка.
— Мамо? Мамо? Събуди се!
Тя, изглежда, се събуди, защото очите й се отвориха. Зениците й бяха замъглени от кръв, която бе плъзнала и по еклерите. Примигна няколко пъти. Погледът й се плъзна по стаята.
Антон пъхна ръка под раменете на майка си и я вдигна да седне. Звукът в гърлото й се засили, вече приличаше повече на ръмжене, отколкото на хъркане.
— Мамо? Да викна ли линейка? Искаш ли линейка? Да ти донеса вода? — Въпросите бълваха един след друг. Антон обаче изпитваше облекчение. Тя продължаваше да се оглежда и сякаш започваше да осъзнава къде е.
Погледът й се спря върху нощното шкафче имитация на нощна лампа „Тифани“, кана шейк, Библия, айфон. Ръмжащият звук се засили още повече. Сякаш тя събираше сили да извика или може би да изкрещи. Възможно ли беше да не го е познала?
— Това е питието ми, мамо — каза Антон, когато тя се пресегна и взе каната с шейка. — Не благодарение на теб, ха-ха. Забравила си да ми го приготвиш, празноглавке.
Тя замахна и го фрасна отстрани по главата. При удара на пластмаса и кост се разнесе тъп звук. Антон политна назад, заслепен от болка, измокрен и объркан. Падна на колене. Погледът му се фокусира върху зеленото петно на бежовия килим под него. В зеленото капеше червено. Ама че каша, помисли си той точно когато майка му го фрасна отново с каната, този път право в тила. Този път звукът беше по-остър — дебелата пластмаса на каната се сцепи. Лицето на Антон се зарови в зеленото петно на мъхнатия бежов килим. Той вдиша кръв, шейк и влакна и протегна ръка да се надигне, но всяка част от него, всеки съвършен мускул бе натежал и отпуснат. Зад него ревеше лъв и ако искаше да помогне на майка си да се махне от него, трябваше да стане и да намери тила си.
Опита се да извика на Магда да бяга, но от гърлото му излезе само гъргорене, а устата му бе пълна с килим.
Някаква тежест падна на гръбнака му и новата болка се прибави към старата. Антон се надяваше, че майка му го е чула, че все още има шанс да избяга.
7
Едно бездомно куче се разлая в клетката си и други две тутакси започнаха да му пригласят. Безименният мелез в краката му — толкова приличаше на кучето, което беше премазал Фриц Мешаум — изскимтя и се надигна. Франк разсеяно прокара длан по гърба му, за да го успокои. Погледът му не се откъсваше от телевизора. Един от младите мъже, правещи компания на Кинсман Брайтлийф — не онзи, който му бе дал ножицата, а другият — го хвана за рамото.
— Татко? Може би е по-добре да не го правим.
Брайтлийф се освободи от ръката му.
— Бог казва излез на светлина! Излез на светлина!
— Излез на светлина! — като ехо повтори мъжът, който му бе дал ножицата. — Кинсуоман Брайтлийф, излез на светлина!
Кинсман Брайтлийф пъхна ръце в разрязания пашкул, покриващ лицето на жена му, и изрева:
— Бог казва излез на светлина!
И дръпна. Чу се раздиращ звук, който напомни на Франк за отлепване на ивици велкро. Появи се лицето на г-жа Сузана Кинсман Брайтлийф. Със затворени очи, но зачервени бузи, нишките по краищата на разрязаното потрепваха от дъха й. Г-н Брайтлийф се наведе над нея, сякаш да я целуне.