Тя се отдръпна.
— Майтапех се, Клинт.
— Не ти казвам да се забъркваш в каквото и да било. Просто… — той вдигна ръце — … имай го предвид. Не знаем накъде отиват нещата.
Тя го изгледа със съмнение и отвори вратата на автомобила.
— Ако говориш с Джаред преди мен, кажи му, че ще се опитам да се прибера за вечеря, но шансовете клонят към нула.
Тя се качи в колата и преди да вдигне прозореца, за да се възползва максимално от климатика, той едва не изтърси въпроса въпреки присъствието на Рийд Бъроуз и въпреки внезапната, немислима възможност новините наистина да са верни. Това беше въпрос, който мъжете вероятно са задавали от хилядолетия: Къде беше снощи? Но вместо това попита (и за момент се почувства хитроумен):
— Хей, помниш ли Маунтън Рест? Пътят може още да е блокиран. Не опитвайте да минете по него.
Лайла не трепна, само каза аха, добре, махна му за довиждане и подкара колата към двойния портал между затвора и шосето. На Клинт, който вече не се чувстваше толкова хитроумен, му оставаше само да я гледа как се отдалечава.
Върна се точно навреме, за да види как снимат Иви „Не можеш дори да произнесеш истинското ми име“ Блек за затворническото досие. След това Дон Питърс й бутна в ръцете спален комплект.
— Приличаш ми на друсана, скъпа. Не драйфай върху чаршафите.
Хикс го изгледа остро, но задържа изтръпналата си от новокаин уста затворена. Но не и Клинт, на когото надзирател Питърс му беше дошъл до гуша.
— Престани с кретениите.
Питърс завъртя глава.
— Не ми казвай…
— Мога да напиша доклад за инцидент, ако искаш — прекъсна го Клинт. — За неприлична реакция. Непровокирана. Изборът си е твой.
Питърс го изгледа кръвнишки, но попита само:
— Тъй като ти отговаряш за нея, къде е зачислена?
— В А-10.
— Хайде, затворник — каза Питърс. — Получаваш тапицирана килия. Късметлийка.
Клинт ги гледаше как се отдалечават — Иви със спалния комплект в ръце, следвана плътно от Питърс. Следеше дали Питърс няма да я докосне, но той не го направи, естествено. Знаеше, че Клинт го държи под око.
3
Лайла определено се бе чувствала уморена и преди, но не можеше да си спомни кога. Онова, което си спомняше — от часовете по здравословен живот в гимназията, за бога, — бяха отрицателните последствия от продължителното будуване — забавени рефлекси, сбъркани преценки, притъпяване на бдителността, раздразнителност. Да не говорим за проблемите с краткосрочната памет, като например да си спомняш часовете по здравословен живот от втори курс, но да нямаш представа какво трябва да направиш в следващата минута.
Спря на паркинга на „Олимпия Дайнър“ (СПРИ И ЗНАЙ, ОПИТАЙ ЯЙЧЕН ПАЙ приканваше таблото при входа), изключи двигателя, слезе и задиша бавно и дълбоко, за да напълни дробовете и кръвта си с кислород. Донякъде й помогна. Наведе се през прозореца, взе микрофона от таблото, но размисли — това не беше нещо, което искаше да казва в ефир. Върна микрофона и извади телефона от джоба на работния си колан. Избра един от дузината телефони в списъка й за бързо избиране.
— Лини, как си?
— Бива. Снощи спах около седем часа, което е малко повече от обичайното. Дотук добре. Обаче се тревожа за теб.
— Добре съм, не се безпокой… — Прекъсна я прозявка, от която ченето й едва не се откачи. От нея думите й изглеждаха донякъде нелепи, но тя продължи упорито. — И аз съм добре.
— Сериозно? От колко време си будна?
— Не знам, може би осемнайсет или деветнайсет часа. — За да успокои донякъде Лини, побърза да добави: — Снощи дремнах малко, не се безпокой. — Лъжите продължаваха да се сипят от устата й. Имаше една приказка, която предупреждаваше за това, как една лъжа води до други и в края на краищата ставаш папагал или нещо такова, но умореният мозък на Лайла не можеше да се сети какво точно. — Остави ме мен. Какво става с онази Тифани от караваната? Линейката откара ли я в болницата?
— Да. Добре, че са я откарали сравнително рано. — Лини сниши глас. — „Света Тереза“ е истинска лудница.
— Къде са Роджър и Тери?
— Ами… — смутено започна Лини. — Чакаха известно време помощник окръжния прокурор, но той така и не се появил, а те искаха да проверят жените си…
— Значи са напуснали местопрестъплението? — За момент Лайла се вбеси, но гневът й се разсея бързо. Може би причината помощникът да не се появи да беше същата, поради която си бяха тръгнали Роджър и Тери — да провери жена си. Лудницата не беше само в „Света Тереза“. А навсякъде.