Давай, продължавай, помисли си Франк и стисна кутията още по-силно. Винаги го правиш. Споменават или това, или юмрука в стената, или когато казах на баща ти, че е лайнар.
Давай в същия дух. Най-големите хитове на Илейн Смахнатата Гиъри. Когато легна в гроба, ще говориш за времето, когато съм крещял на учителката на Нана във втори клас, когато се пошегувала с проекта й и дъщеря ми плака в стаята си. А когато това се изтърка, можеш да продължиш как се развиках на г-жа Фентън, че пръска с препарат против бурени, а дъщеря ми трябва да го диша, докато си кара колелото в двора. Добре. Изкарай ме лошия, щом това ще ти помогне да изкараш деня. Но точно сега ще се сдържам и ще говоря спокойно. Защото този път не мога да ти позволя да ми натискаш копчетата, Илейн. Някой трябва да се грижи за дъщеря ни и е повече от ясно, че ти не ставаш за тази работа.
— Беше мой дълг като баща. — Помпозно ли прозвуча? Не му пукаше. — Не ми пука, че мога да го видя арестуван заради това, че е ударил котка и е избягал, но искам да съм сигурен, че няма да блъсне Нана. Ако малко сплашване може да постигне това…
— Кажи ми, че не си се правил на Чарлз Бронсън.
— Не, бях разумен с него. — Поне това беше близко до истината. Към колата не беше разумен. Но пък беше сигурен, че известен доктор като Фликингър се е застраховал и презастраховал.
— Франк — каза тя.
— Какво?
— Направо не знам откъде да започна. Може би с въпроса, който не си задал, когато си видял Нана да рисува на алеята.
— Какво? Какъв въпрос?
— Защо не си на училище, скъпа? Този въпрос.
Не е била на училище. Може би това беше нещото, което го човъркаше.
— Сутринта беше толкова слънчево, че… приличаше ми на лято, нали разбираш? Забравих, че е май.
— Главата ти изобщо не е на мястото си, Франк. Толкова си загрижен за безопасността на дъщеря си, а в същото време дори не си спомняш, че е ученичка. Помисли си за това. Не си ли забелязал домашните, които подготвя, докато е при теб? Нали се сещаш, онези тетрадки, в които пише, и учебниците, които чете? Бог и синът Му Иисус са ми свидетели…
Франк беше готов да приеме много — и да признае, че може би си го е заслужил, — но слагаше черта, когато се стигнеше до глупостите с „Иисус ми е свидетел“. Синът Божий не беше онзи, който разкара енота под епископалната църква преди толкова години и закова дупката. Не Той обличаше и хранеше Нана. Да не говорим за Илейн. Франк правеше тези неща и в тях нямаше никакво вълшебство.
— Давай по същество, Илейн.
— Интересуваш се единствено от онова, което става с теб самия. Всичко се върти около това кое е вбесило Франк днес. Как никой не разбира, че единствено Франк знае как да постъпва правилно. Защото това е основната ти позиция.
„Мога да го поема. Мога да го поема мога да го поема мога да го поема, но Господи Илейн каква кучка можеш да си когато решиш“.
— Да не би да е болна?
— О, а сега вече си в пълна бойна готовност.
— Разболяла ли се е? Болна ли е? Защото ми се видя съвсем наред.
— Добре е. Оставих я у дома, защото й дойде. За първи път.
Франк изгуби дар слово.
— Беше разстроена и малко уплашена, въпреки че още миналата година й бях обяснила какво ще се случи. И засрамена, защото по чаршафите имаше малко кръв. За първи път беше доста силен.
— Не може да… — За момент думата заседна в гърлото му. Трябваше да я изкашля като заседнал залък. — Не може да й е дошъл мензисът! Та тя е на дванайсет, за бога!
— Да не си мислеше, че ще си остане завинаги твоята малка принцеса с крилца на фея и блестящи обувки?
— Не, но… на дванайсет?
— Моят ми дойде, когато бях на единайсет. И не в това е въпросът, Франк. А ето в какво. Дъщеря ти е била смачкана, объркана и паднала духом. Рисувала е на алеята, защото това винаги я разведрява. И изведнъж пристига татко й, ядосан, започва да крещи…
— Не съм крещял! — И тогава бирата най-сетне не издържа. По юмрука му потече пяна и закапа по пода.
— … да крещи и да я дърпа за тениската, за любимата й тениска…
Той с ужас усети парещите сълзи. Беше плакал няколко пъти след раздялата им, но никога докато разговаряше с Илейн. Дълбоко в себе си се боеше, че тя ще се възползва от всяка негова проява на слабост, ще я превърне в нож, ще го разпори и ще изяде сърцето му. Нежното му сърце.