— Бях уплашен за нея. Не го ли разбираш? Фликингър е бил пиян, надрусан или и двете, качил се в голямата си кола и убил котката на съдия Силвър. Страхувах се за нея. Трябваше да направя нещо. Трябваше.
— Държиш се така, сякаш си единственият, който някога се е страхувал за дете, но не си. Аз се боя за нея и ти си основното нещо, което ме кара да се страхувам.
Той замълча. Казаното току-що от нея бе твърде чудовищно, за да може да го проумее.
— Продължавай в същия дух и ще се върнем отново в съда, за да преразгледаме уикендите и правата ти за свиждане.
Права, помисли си Франк. Права! Идеше му да започне да вие. Това получаваше, задето й казваше какво чувства.
— Как е тя сега?
— Добре, предполагам. Изяде си по-голямата част от обяда и каза, че ще иде да подремне.
Франк направо залитна и изпусна смачканата кутия на пода. Това го беше човъркало, а не защо Нана си е у дома, а не на училище. Знаеше каква е реакцията й, когато е разстроена — спеше. А той я беше разстроил.
— Илейн… гледала ли си телевизия?
— Какво? — Тя изобщо не разбра каква е тази внезапна промяна на разговора. — Хванах два епизода на „Дейли Шоу“ по „ТиВо“…
— Новините, Ил, новините! По всички канали!
— За какво говориш? Да не си полу…
— Събуди я! — изрева Франк. — Ако още не е заспала, накарай я да стане! Веднага!
— Изобщо не разби…
Единствено той разбираше отлично. А му се искаше да не е така.
— Не задавай въпроси, а го направи! Веднага!
Затвори и се втурна към вратата.
5
Когато Ерик, Кърт и Кент приближиха с тропот откъм училището, като вдигаха шум, смееха се и дрънкаха, Джаред се беше покрил.
— Трябва да е някаква измама. — Това е Кент, помисли си той, но в гласа му имаше много по-малко ентусиазъм, отколкото по-рано, когато Джаред ги беше подслушал в съблекалнята.
Вече се беше разчуло за Аврора. Момичетата плачеха по коридорите. Няколко момчета също. Джаред беше видял един от учителите по математика, едрия с брадата, който носеше каубойски ризи и водеше дискусионния отбор, да казва на две плачещи второкурснички, че трябва да се овладеят и че всичко ще се оправи. Г-жа Лейтън, която преподаваше обществознание, беше отишла при него и бе пъхнала пръст между две копчета на ризата му. „Лесно ти е да го кажеш! — беше му извикала. — Нищо не знаеш за това! То не се случва на мъже!“
Беше шантаво. Повече от шантаво. Джаред изпитваше същото чувство, което изпитваше преди буря, когато противно тъмнолилавите облаци се скупчват и вътре в тях започват да проблясват светкавици. Тогава светът не изглеждаше шантав; светът изобщо не приличаше на себе си, а на някакво друго място, в което си се озовал изведнъж и незнайно как.
Изпитваше облекчение, че има нещо друго, върху което да се съсредоточи. Поне за известно време. Той беше на самостоятелна мисия. Операция „Изобличи кретените“.
Баща му му беше казвал, че шоковата терапия (ЕКТ или електроконвулсивна терапия, както я наричаха сега) е всъщност ефективно лечение за някои хора с умствени заболявания, което можело да окаже палиативен ефект върху мозъка. Ако Мери попиташе Джаред какво според него постига с това, щеше да й отговори, че е като ЕКТ. След като цялото училище види и чуе как Ерик и приятелите му са разпердушинили мястото на горката Стара Еси и са пускали остроумни лафове за циците й (а Джаред бе сигурен, че те щяха да направят точно това), може би това щеше да им подейства като „шок“ и да ги накара да станат по-добри. Нещо повече, можеше да „шокира“ и други да са малко по-внимателни с кого излизат на среща.
Междувременно троловете почти бяха стигнали до целта си.
— Ако е, значи е най-голямата измама на всички времена. Има я в Туитър, Фейсбук, Инстаграм, навсякъде. Жените ще заспят и ще се увият в пашкули като някакви шибани гъсеници. А ти каза, че си го видял при старата чанта. — Това определено беше онзи увиснал хуй Кърт Маклауд.
Ерик пръв прескочи купчината камъни покрай района на Старата Еси и се появи на екрана на телефона на Джаред.
— Еси? Бейби? Скъпа? Тук ли си? Кент иска да изпълзи в пашкула ти и да те стопли.
За наблюдението си Джаред беше избрал най-гъстите папрати на десетина метра от колибата. Изглеждаха гъсти отвън, но в средата беше почти голо. На земята се виждаха кичури оранжева козина на мястото, на което е лежало някакво животно. По всяка вероятност лисица. Джаред държеше айфона си в протегнатата си ръка. Камерата гледаше през пролука между листата към Старата Еси, която лежеше пред входа на колибата си. Както бе казал Кент, по лицето й беше пораснало нещо — и ако преди са били паяжини, сега бе плътно, бяла маска, точно като онези, които всички вече бяха видели на телефоните си или по новинарските сайтове и социалните медии.