Едно нещо го караше да изпитва тревога — бездомната жена, която лежеше там, напълно безпомощна, поразена от Аврора. Джаред се запита ако даде на Лайла ЕКТ обяснението си, какво ли ще каже тя за него, че просто е записвал, вместо да се опита да ги спре. Именно там структурата на логиката му започваше да се пропуква. Майка му го беше учила да защитава себе си и другите, особено момичетата.
Ерик клекна при входа на колибата до увитото в бяло лице на Старата Еси. Държеше пръчка.
— Кент?
— Какво? — Кент спря на няколко крачки от него. Чешеше се по врата и изглеждаше обхванат от безпокойство.
Ерик докосна с пръчката маската на Еси и я дръпна. По пръчката полепнаха нишки от белезникавото вещество.
— Кент!
— Какво де? — Гласът на другото момче беше станал почти писклив.
Ерик поклати глава към приятеля си, сякаш е изненадан. Изненадан и разочарован.
— Адски много материал си изсипал върху лицето й.
Кърт се разсмя така гръмогласно, че Джаред трепна и храстите около него се раздвижиха. Никой обаче не забеляза.
— Да ти го начукам, Ерик! — Кент отиде при торса на манекена и го срита в шумата.
Демонстрацията на възмущение не впечатли Ерик.
— Но трябвало ли е да го оставяш да съхне? Некачествена работа, да си оставиш материала по лицето на чудесно старо бебче като това.
Кърт отиде до Ерик, за да разгледа по-добре. Наклони глава на една страна, после на друга, като замислено облизваше устни, докато гледаше Еси, сякаш се мъчеше да избере между две кутии бонбони в магазина.
Джаред усети трепет в стомаха си. Ако тези сe опитаха да й направят нещо, щеше да се опита да ги спре. Само че нямаше начин да успее да го направи, защото те бяха трима, а той само един. И не беше заради това, че трябва да постъпва правилно, заради ЕКТ в социалните медии или за да накара хората да се замислят. Беше заради Мери и защото искаше да й докаже, че е по-добър от Ерик, а предвид обстоятелствата, наистина ли беше така? Ако беше толкова по-добър oт тези типове, нямаше да бъде тук. Вече щеше да е направил нещо, за да ги откаже.
— Давам петдесетачка на онзи, който я изчука — каза Кърт и се обърна към Кент. На който и да е от вас. Парите са у мен.
— Да бе. — В яда си Кент беше отишъл до изтъркалялия се манекен и сега го тъпчеше. Вече беше пробил гръдната му кухина и пластмасата пукаше.
— Не бих го направил и за един милион. — Ерик, който продължаваше да клечи при колибата, посочи с пръчката приятеля си. — Но за сто ще пробия дупка ето тук — свали пръчката и почука дясното ухо на Еси — и ще се изпикая вътре.
Джаред виждаше как гърдите на Еси се повдигат и спускат.
— Сериозно? За сто? — Личеше си, че Кърт се изкушава, но сто долара си бяха сериозна сума.
— Не. Просто се майтапя. — Ерик намигна на приятеля си. — Не бих те карал да плащаш за такова нещо. Ще го направя без пари. — Наведе се над Еси и започна да ръчка с белия връх на пръчката, за да пробие дупка в паяжината върху ухото й.
Джаред трябваше да направи нещо — не можеше просто да гледа, да записва и да ги остави да й причиняват това. „Тогава защо не помръдваш?“ — запита се той в мига, когато айфонът, стиснат в потната му длан, се изплъзна — опа! — и падна в храстите, като вдигна шум.
6
Дори с газ до дупка малкият служебен пикап не можеше да вдигне повече от осемдесет. Не защото двигателят имаше ограничител — просто пикапът беше стар и вече правеше втората си околоземна обиколка. Франк на няколко пъти се беше обръщал към градския съвет с молба за нова кола и отговорът винаги беше един и същ: „Ще го имаме предвид“.
Приведен над волана, Франк си представяше как размазва на кайма неколцина от тези дребни градски политици. И какво щеше да отговори на молбите им да спре? „Ще го имам предвид“.
Навсякъде виждаше жени. Нито една не беше сама. Бяха се събрали на групички от по три-четири, говореха си, прегръщаха се, някои плачеха. Никоя не погледна към Франк Гиъри, дори когато подминаваше стопове и пресичаше на червено. Сигурно и Фликингър кара така, когато е друсан, помисли си той. Внимавай, Гиъри, или ще прегазиш нечия котка. Или нечие хлапе.
Но Нана! Нана!
Телефонът му иззвъня. Той натисна копчето за отговор, без да поглежда екрана. Беше Илейн. И плачеше.