Щеше да й е ужасно самотно без нея.
Какво пък, помисли си Селия и реши също да полегне.
3
На петдесет километра източно от затвора Дулинг и горе-долу по същото време, когато Нел се унасяше, двама братя седяха закопчани за една пейка в окръжния съд на Кофлин. Лоуъл Гринър мислеше за баща си и за самоубийство, което може би беше за предпочитане в сравнение с трийсет години в щатския затвор. Мейнард Гринър си мечтаеше за ребърцата на скара, които бе ял преди няколко седмици, точно преди да ги разбият. Никой от двамата нямаше представа какво се случва по света.
На дежурния съдебен пристав му беше писнало от чакане.
— Майната му. Отивам да видя дали съдия Уейнър смята да пикае, или да пълни гърнето. Не ми плащат достатъчно, за да дундуркам по цял ден боклуци като вас.
4
Докато Селия решаваше да прави компания на Нел в съня й, докато съдебният пристав влизаше в заседателната стая да се консултира със съдия Уейнър, докато Франк Гиъри спринтираше през поляната на къщата, в която беше живял преди, понесъл на ръце единственото си дете и следван от жена си, с която се бяха отчуждили, трийсетина граждани опитаха импровизирано нападение срещу Белия дом.
Авангардът — трима мъже и една жена, все млади, все невъоръжени на пръв поглед — започна да се катери по оградата.
— Дайте ни антидот! — извика единият от мъжете, докато скачаше от другата страна на оградата. Беше мършав, с коса на опашка и шапка на „Къбс“.
Десетина агенти на Сикрет Сървис с извадени пистолети бързо обкръжиха натрапниците, но точно в този миг много по-голямата тълпа, която се беше събрала на Пенсилвания Авеню, изблъска загражденията и се втурна към оградата. Полицаи в тежко снаряжение се втурнаха зад тях и започнаха да ги смъкват от оградата. Чуха се два последователни изстрела, едно от ченгетата залитна и се строполи безжизнено на земята. След това стрелбата се превърна в стена от звук. Някъде наблизо избухна снаряд сълзотворен газ и над паважа плъзна светлосив дим, заличавайки повечето от хората, които тичаха през него.
Микаела Морган, по баща Коутс — наблюдаваше сцената на монитор в микробуса на „Нюз Америка“, който беше паркиран срещу Центъра за контрол и превенция на заболяванията, — потри ръце. Бяха заснели страхотен материал. Очите й бяха раздразнени и сълзяха от трите линии, които току-що беше изсмъркала от контролното табло с десетдоларова банкнота.
Някаква жена с тъмносиня рокля се появи на преден план в картината от Белия дом. Беше горе-долу на възрастта на майката на Микаела, черната й, достигаща до раменете коса беше прошарена със сиви кичури, а на шията й подскачаше огърлица от перли. Държеше пред себе си бебе, сякаш на горещ поднос. Главичката на детето се полюшваше и беше покрита в бяло. Жената вървеше плавно, без да се обръща към обектива, и излезе от кадър.
— Мисля, че още малко ще ми дойде добре. Може ли? — попита Микаела техника. Той й каза да се отнася (може би не особено подходящ избор на думи при тези обстоятелства) и й подаде пликчето.
5
Докато свирепата и ужасена тълпа атакуваше Пенсилвания Авеню 1600, Лайла Норкрос караше към Дулинг. Мислите й бяха изцяло заети от Джаред и момичето Шийла, сестрата на сина й, дъщеря на съпруга й — ама че интересно семейство ставаха! Нямаше ли някаква прилика в устата между Шийла и Клинт, онова лукаво повдигане на ъгълчетата? Дали и тя беше лъжкиня като баща си? „Възможно е“. И дали беше уморена като Лайла, дали все още чувстваше последиците от цялото онова тичане и подскачане снощи? Ако беше така, това също бе нещо общо помежду им, нещо освен Клинт и Джаред.
Лайла се запита дали просто да не заспи, да абдикира от цялата тази каша. Със сигурност щеше да е много по-лесно. Преди няколко дни изобщо нямаше да се замисли; преди няколко дни виждаше себе си толкова силна, решителна и държаща всичко под контрол. Кога й се бе случвало да предизвиква Клинт? Нито веднъж, доколкото можеше да каже сега. Нито дори когато научи за Шийла Норкрос, момичето, което носеше неговата фамилия, както и нейната.
Замислена за тези неща, Лайла зави по главната улица. Съзнанието й почти не регистрира жълто-кафявата малка кола, която зави наляво покрай нея и се понесе с пълна скорост нагоре в посоката, от която беше дошла тя.