— Не, Рий, трябва да се целиш по-ниско. Можеш да ми кажеш на мен или на никого. Ако проблемът е достатъчно важен, ще го отнеса към коменданта. И защо докосваш Будката ми? По дяволите. Знаеш, че не можеш да го правиш. Заслужаваш да те включа в лошия списък заради това.
— Надзирател… — От другата страна на стъклото Рий долепи умолително длани. — Моля ви. Не лъжа. Стана нещо лошо. Прекалено лошо, за да го загърбя, а вие сте дама, така че ви моля да разберете. — Рий закърши ръце. — Вие сте дама. Разбирате ли?
Ван Лампли изгледа затворничката, която стоеше на бетонния подиум пред Будката и й се молеше, сякаш двете имаха нещо общо освен XX хромозомите.
— Рий, престъпваш чертата. Не се майтапя.
— А аз не шикалкавя за награди! Моля ви, повярвайте ми. Свързано е с Питърс и е сериозно. Комендантът трябва да знае.
Питърс.
Ван потърка огромния си десен бицепс, както правеше обикновено, когато въпросът изискваше обмисляне. Върху бицепса имаше татуиран надгробен камък с надпис ТВОЯТА ГОРДОСТ. Под думите имаше сгъната ръка. Това беше символ на всички противници, които бе победила — ръката на масата, благодаря за играта. Мнозина мъже отказваха да се състезават с нея. Не искаха да рискуват да се изложат. Намираха всякакви извинения — възпалено сухожилие на рамото, нещо с лакътя и т. н. „Шикалкавя за награди“ беше смешен израз, но и някак подходящ. Дон Питърс беше от шикалкавещите за награди.
„Ако не си бях разбил ръката като питчър в гимназията, щях да те бия за нула време, Лампли“ — беше й обяснил веднъж ситният задник, когато група надзиратели се бяха отбили да пийнат бира в „Скърцащото колело“.
„Не се съмнявам, Дони“ — бе му отвърнала тя.
Голямата тайна на Рий вероятно беше лъжа. И все пак… Дон Питърс. Имаше куп оплаквания от него от онези, които можеха да се правят единствено от жени.
Ван вдигна забравената си чаша кафе. Беше изстинало. Добре, можеше да отведе Рий Демпстър при коменданта. Не защото Ванеса Лампли беше омекнала, а защото имаше нужда от ново кафе. В края на краищата нямаше изгледи смяната й да свърши скоро.
— Добре, затворник. По изключение. Може би греша с решението си, но ще го направя. Надявам се да си го премислила добре.
— Премислих, надзирател. Наистина. Направо се скъсах от мислене.
Лампли звънна на Тайг Мърфи да дойде да я смени в Будката. Каза, че трябва да отскочи до едно място за десетина минути.
3
Питърс се беше облегнал до тапицираната килия и ровеше в телефона си. Беше се намръщил озадачено.
— Не искам да те безпокоя, Дон — Клинт кимна към вратата на килията, — но трябва да поговоря с нея.
— О, хич не ме безпокоиш, док. — Питърс изключи телефона си и надяна усмивка тип „стари друже“, за която и двамата знаеха, че е истинска колкото лампите „Тифани“ от битака, който се организираше два пъти месечно в Мейлок.
Още две неща, които и двамата знаеха, че са истина: 1) беше против правилата надзирател да си играе с телефона, докато е на смяна и 2) от месеци Клинт правеше опити Питърс да бъде преместен или направо уволнен. Четири различни затворнички се бяха оплакали на доктора от сексуален тормоз, но единствено в кабинета му, под клетвата за конфиденциалност. Никоя от тях не искаше да го каже открито. Страхуваха се от възмездие. Повечето от жените тук бяха получавали доста възмездие, някои между стените на затвора, още повече отвън.
— Значи Макдейвид също има от онова нещо, а? От новините? Има ли причини да се тревожа? Според всичко, което гледам, засяга само дамите, но ти си докторът.
Както Клинт беше предсказал на Коутс, няколкото опита да се свържат с Центъра за контрол и превенция на заболяванията се бяха оказали неуспешни — даваше само заето.
— Нямам повече сведения от теб, Дон, но да, засега, доколкото знам, няма сведения за мъж, заразен от вируса или какъвто там е причинителят. Трябва да говоря със затворничката.
— Да, да — отвърна Питърс.
Надзирателят отключи горното и долното резе и натисна копчето на микрофона си.
— Надзирател Питърс, пускам доктора в А-10, край. — И отвори широко вратата на килията.
Преди да направи път на Клинт, Питърс посочи затворничката, която седеше на дунапреновия дюшек в дъното на помещението.
— Ще бъда тук, така че не е разумно да опитваш нещо с доктора, ясно? Не искам да прилагам сила върху теб, но ще го направя. Разбрахме ли се?