Иви изобщо не го погледна. Вниманието й бе съсредоточено изцяло върху косата й — прокарваше пръсти през нея, разплиташе я.
— Разбирам. Благодаря, че сте такъв джентълмен. Майка ви сигурно много се гордее с вас, надзирател Питърс.
Питърс се поколеба на прага, докато се мъчеше да реши дали не го поднасят. Разбира се, че майка му се гордееше с него. Синът й служеше на фронтовата линия във войната срещу престъпността.
Клинт го потупа по рамото, преди да е решил.
— Благодаря, Дон. Аз поемам оттук.
4
— Госпожице Блек? Иви? Аз съм доктор Норкрос, психиатърът на това учреждение. Чувствате ли се достатъчно спокойна, за да поговорим? Важно е да получа представа как се чувствате, дали разбирате какво става, дали имате някакви въпроси или тревоги.
— Разбира се, да побъбрим. Да седнем да си похортуваме.
— Как се чувствате?
— Доста добре. Не ми харесва обаче как мирише тук. Усеща се някакъв химикал. Аз съм човек на свежия въздух. Момиче на природата, така да се каже. Обичам ветреца. Обичам слънцето. Земята под краката си. И тук трябва да зазвучат цигулките.
— Разбирам ви. Затворът може да се усеща доста затворено място. Разбирате, че сте в затвор, нали? Това е Изправителното заведение за жени в град Дулинг. Не сте обвинена в никакво престъпление, още по-малко осъдена, тук сте единствено заради собствената ви безопасност. Разбирате ли какво ви казвам?
— Да. — Тя опря брадичка в гърдите си и заговори шепнешком. — Но онзи тип, надзирател Питърс. Знаете за него, нали?
— Какво да знам за него?
— Взема неща, които не му принадлежат.
— Какво ви кара да казвате това? Какви неща?
— Просто поддържам разговора. Нали вие искахте да го правим, доктор Норкрос. Вижте, не искам да ви казвам как да си вършите работата, но не трябва ли да седнете зад мен, така че да не мога да ви виждам?
— Не. Това е при психоанализата. Да се върнем към…
— „Големият въпрос, който никога не е получил своя отговор и на който все още не мога да отговоря въпреки трийсетгодишните ми проучвания на женската душа е: Какво иска жената?“
— Фройд, да. Основателят на психоанализата. Чела ли сте за него?
— Мисля, че повечето жени, ако са наистина честни, биха казали, че искат да подремнат. И може би обици, които да отиват на всичко, но това, разбира се, е невъзможно. Както и да е, големи разпродажби има днес, док. Направо пожар. Знам за една каравана, малко е поочукана, има малка дупка в едната стена, ще трябва да се закърпи, но се обзалагам, че можете да я получите за без пари. На това му викам сделка.
— Чувате ли гласове, Иви?
— Не точно. По-скоро сигнали.
— Как звучат тези сигнали?
— Като тананикане.
— Като мелодия?
— Като нощни пеперуди. Трябват ти специални уши, за да ги чуеш.
— А аз нямам подходящите уши, за да ги чуя, така ли?
— Да, боя се, че ги нямате.
— Помните ли как се наранихте в полицейската кола? Удряли сте главата си в предпазната преграда. Защо го направихте?
— Да, помня. Направих го, защото исках да отида в затвора. В този затвор.
— Интересно. Защо?
— За да ви видя.
— Поласкан съм.
— Но с това не се стига доникъде. С ласкателство, искам да кажа.
— Шерифът каза, че знаете името й. Заради това, че са ви арестували преди ли? Опитайте се да си спомните. Защото наистина ще ни е от помощ, ако разберем малко повече за миналото ви. Дали има досие за арест, което би могло да ни отведе до роднина или приятел. Един застъпник би ви се отразил добре, не мислите ли, Иви?
— Шерифът е ваша жена.
— Откъде знаете това?
— Целунахте ли я за довиждане?
— Моля?
Жената, която се наричаше Иви Блек, се наведе напред и го погледна настойчиво.
— Целувка: докосване с уста, изискващо — знам, че е трудно за вярване — участието на сто четирийсет и седем различни мускула. Довиждане: пожелание при кратка раздяла. Нуждаете ли се от допълнителни разяснения?
Клинт беше изумен. Тя беше много, много объркана, ту влизаше, ту излизаше от фокус, сякаш мозъкът й бе неврологичен еквивалент на стола на офталмолог и виждаше света през поредица сменящи се лещи.
— Няма нужда от разяснения. Ако отговоря на въпроса ви, ще ми кажете ли нещо?
— Разбрахме се.
— Да. Целунах я за довиждане.
— О, колко сладко. Остарявате, нали знаете. Вече не сте Мъжът, така да се каже. Сигурно се съмнявате от време на време. „Още ли го имам? Все така ли съм силният?“ Но не сте изгубили желанието си към жена си. Чудесно. Освен това има хапчета. „Попитайте доктора си дали са подходящи за вас“. Съчувствам ви. Наистина. Знам как е! Ако си мислите, че остаряването е трудно за мъжете, да ви кажа, че и за жените не е голям празник. Провиснат ли ти циците, ставаш направо невидима за половината население на планетата.