— Обожавах тази книга! — каза Лайла, докато подаваше вестника на Клинт.
Беше го изтръгнала от обичайния му унес, в който изпадаше, докато седеше на плота, взираше се през двойната стъклена врата към двора и потъркваше с пръстите на лявата си ръка кокалчетата на дясната. Клинт погледна статията.
— Съжалявам, скъпа, но книгата трябва да се изгори. Заповед направо от „Дженеръл Джизъс“. — И й върна вестника.
— Не е смешно, Клинт. Причината онзи тип да иска да я цензурира е точно онази, поради която момичетата трябва да я четат.
— Така е. И знам, че не е смешно. Защо не направиш нещо по въпроса?
На Лайла страшно много й хареса, че я предизвиква.
— Добре. Ще направя.
Вестникът споменаваше за набързо сформирана група от родители и загрижени граждани, наричаща се Учебна комисия. Лайла влезе в нея. И за да подкрепи каузата си, направи онова, което може да прави всеки добър полицай — обърна се към общността за съдействие. Привлече всеки съмишленик, за когото можеше да се сети, да излезе и да подкрепи книгата. Намираше се в необичайно добра позиция да събере подобна група. През годините, в които бе отговаряла на оплаквания за силен шум, беше укротявала разправии за имоти, бе пускала превишили скоростта с предупреждение и се беше показвала като съвестен и разумен представител на закона, си беше спечелила доста доброжелатели.
— Какви са всички тези проклети жени? — възкликна бащата, започнал всичко това, в началото на следващото събиране на Учебната комисия — в края на краищата те бяха жени и бяха много повече от него. „Маргарет“ беше спасена. Джуди Блум им изпрати благодарствено писмо.
Лайла остана в Учебната комисия, но така и не се появи друг спор от порядъка на този около „Маргарет“. Членовете на комисията четяха новите книги, които се добавяха в учебните програми и библиотеките на училищата в Три-Каунтис, и слушаха лекции на местни библиотекари и учители по английски. Бяха по-скоро книжен клуб, отколкото политическа организация. На Лайла й харесваше. И подобно на повечето книжни клубове си оставаха предимно женска група, макар че от време на време се появяваше и по някой мъж.
Предишния понеделник вечер имаше среща. След нея, докато вървеше към колата си на паркинга на гимназията, Лайла настигна възрастната Дороти Харпър, член на т. нар. Книжен клуб „Първи четвъртък“ и една от първите, които бе успяла да привлече в подкрепа на „Маргарет“.
— Сигурно много се гордееш с племенницата си Шийла! — отбеляза Дороти, която се подпираше на бастун и мъкнеше на рамо чанта, в която можеше да се побере бебе. — Хората казват, че може да спечели стипендия в баскетболната школа на Първа дивизия. Чудесно, нали? — И добави: — Разбира се, едва ли е разумно да се вълнуваш отсега. Знам, че е едва втори курс. Но много рядко се случва момичета да се превърнат в сензация на петнайсет.
На Лайла й беше на върха на езика да каже, че Доти има някаква грешка — Клинт нямаше брат и тя нямаше племенница. Дороти Харпър обаче беше на възраст, на която хората често бъркаха имена. Тя пожела на старата дама приятна вечер и се прибра у дома.
Лайла обаче беше полицай и й плащаха, за да е любопитна. На следващата сутрин, в един момент на бездействие зад бюрото си в шерифския участък, тя се сети за думите на Дороти и написа „Шийла Норкрос“ в търсачката. Първият резултат беше спортна статия със заглавие ФЕНОМЕН НА КОФЛИН ВОДИ ТИГРИТЕ КЪМ ФИНАЛИТЕ, а въпросният феномен бе Шийла Норкрос. Значи в края на краищата Дороти Харпър не беше сбъркала за името. Дали в Три-Каунтис имаше и други Норкрос? Тя определено не знаеше отговора на този въпрос. В самия край на статията се споменаваше за гордата майка на Шийла, която беше с друга фамилия — Паркс. Шанън Паркс.
Това събуди спомените на Лайла. Две години по-рано, докато Джаред беше излязъл да тича, Клинт бе споменал името мимоходом — че благодарение на Шанън Паркс самият той започнал да тича, когато бил на възрастта на сина им. Предвид контекста Лайла бе приела, че Шанън Паркс е момче с малко странно име. Запомни го, защото съпругът й почти не говореше за детството и юношеството си и редките случаи, в които го правеше, я впечатляваха.