6
Веднага щом затвори очи пред приближаващите животни, Лайла почувства настъпването на истинския сън — не се промъкваше, пълзеше или подскачаше, а се бе втурнал към нея като камион без шофьор. Внезапната паника пламна по нервите й и тя се зашлеви. Силно. Очите й рязко се отвориха. Нямаше змия, нямаше бял тигър, нямаше паун. Нямаше гигантско баняново дърво. Там, където се беше издигало в центъра на поляната, растеше дъб, чудесно двайсет и пет метрово дърво, великолепно само по себе си, но съвсем нормално. На един от по-ниските му клони клечеше катерица и цвърчеше сърдито към нея.
— Халюцинирам — каза тя. — Лошо.
Натисна копчето на микрофона.
— Лини? Чуваш ли ме? Обади се.
— Чувам те, шерифе. — Гласът беше слаб, малко прекъсваше, но нямаше шум. — Какво… направя?
Звукът от проводниците — бръмченето — отново се чуваше. Лайла не бе забелязала, че е изчезнал. А беше ли изчезнал? Господи, в главата й цареше пълна каша.
— Няма значение, Линс. Ще ти се обадя веднага щом изляза на открито.
— Добре… си, Лайла?
— Добре съм. До скоро.
Погледна отново през рамо. Просто дъб. Голям, но просто дъб. Понечи да се обърне, когато друга яркозелена птица внезапно излетя от дървото и се понесе на запад към снишаващото се слънце. В посоката, в която бяха отлетели другите птици.
Лайла стисна клепачи, после отново отвори очи. Нямаше никаква птица. Разбира се. Беше си я въобразила.
„А следите? Те ме доведоха тук“.
Реши да не мисли за следите, за дървото, за странната жена, за каквото и да било. Трябваше да се добере до града, без да заспи. Може би беше време да посети някоя от чудесните аптеки на Дулинг. И ако всичко друго се провалеше, оставаше шкафчето с веществени доказателства. И все пак…
И все пак какво? Беше си помислила нещо, но умората бе стопила мисълта й. Или почти. Улови я точно преди да изчезне напълно. Кнут Велики. Кнут Велики, заповядващ на течението да се обърне.
Някои неща просто не може да се направят.
7
Синът на Лайла също бе буден. Лежеше в кална канавка от другата страна на пътя. Беше мокър, болеше го и нещо притискаше гърба му. Като че ли бирена кутия. И сякаш това не беше достатъчно, ами си имаше и компания.
— Норкрос.
Ерик.
Шибаният Ерик Блас.
Джаред остана със затворени очи. Ако си помислеха, че е в безсъзнание — може би дори мъртъв, — щяха да побягнат като страхливи задници, каквито си бяха.
Може би.
— Норкрос! — Този път повикването беше последвано от побутване с крак в ребрата.
— Ерик, да се махаме. — Втори включил се. Кент Дейли, с писклив глас, граничещ с паника. — Мисля, че е в безсъзнание.
— Или в кома. — Тонът на Кърт намекваше, че това едва ли е особено трагичен резултат.
— Не е в кома. Преструва се. — Но и самият Ерик говореше нервно. Той се наведе. Очите на Джаред бяха затворени, но той усети как миризмата на одеколона на Ерик „Акс“ се засилва. Господи, този тип да не би да се къпеше с това нещо? — Норкрос!
Джаред продължи да лежи неподвижно. Господи, само да минеше някоя полицейска кола, дори да я караше майка му, независимо колко неловко щеше да се почувства при обясненията. Но внезапната помощ пристига само във филмите.
— Норкрос, ще те сритам в топките, ако не си отвориш очите. При това наистина яко, сериозно говоря.
Джаред отвори очи.
— Добре — каза Ерик и се усмихна. — Никой не е пострадал.
Джаред, който се смяташе за доста пострадал — както от блъсналата го кола, така и от тези типове, — не каза нищо. Това му се стори най-мъдрото решение.
— Не сме направили нищо на дъртата, ти също не изглеждаш зле. Поне не виждам от панталоните ти да стърчат кости. Така че да смятаме, че сме квит. След като ми дадеш телефона си, разбира се.
Джаред поклати глава.
— Ти си пълен задник. — Ерик говореше с меко възмущение, сякаш се обръщаше към кутре, което току-що се е изпишкало на килима. — Кърт? Кент? Дръжте го.
— Господи, Ерик, не знам — каза Кент.
— Аз знам. Дръжте го.
— Ами ако има някакви вътрешни наранявания? — попита Кърт.
— Няма. Колата само го забърса. Хайде, дръжте го.
Джаред се опита да се отскубне, но Кърт притисна едното му рамо, а Кент другото. Цялото тяло го болеше, коляното му най-много, и нямаше смисъл да се съпротивлява на тези типове. Чувстваше се странно апатичен. Може би от шока, който го обземаше.