Затвори очи и задиша дълбоко. Никакво плачене повече. Трябваше да махне тези мръсни изпокъсани дрехи и да вземе душ. Така щеше да се почувства поне мъничко по-добре. Надигна се и закуцука към стълбището. Отвън отекнаха ритмични удари, последвани от дрънчене на ламарина.
През стъкления панел на външната врата се виждаше улицата. Последната обитаема сграда на улицата им беше на г-жа Рансъм, жена на седемдесет и няколко, която се възползваше от липсата на закони за зониране в Дулинг и въртеше пекарна в дома си. Живееше в спретната светлозелена къща, оградена от саксии свежи пролетни цветя. Г-жа Рансъм седеше на пластмасов стол на алеята и отпиваше безалкохолно. Момиче на десет или единайсет — със сигурност внучка, помисли си Джаред, макар че не го беше виждал никога досега — тупкаше баскетболна топка и стреляше в кош, монтиран до алеята.
Вързаната на опашка кафява коса се подаваше през тъмната бейзболна шапка. Момичето дриблираше в кръг, като се извърташе ту в една, ту в друга посока, за да избегне невидимите защитници, след което скочи да стреля. Топката се удари в горната част на таблото, рикошира и полетя в буренясалия двор пред първата от необитаемите къщи на квартала.
Момичето отиде да прибере топката и нагази в тревата. Топката се беше търкулнала до верандата на пустеещата къща, която все още бе само голо дърво, с фирмени лепенки по стъклата на прозорците. Момичето спря и се загледа в постройката. Джаред се опита да познае какво ли си мисли. Може би, че е тъжно, че къщата си няма семейство, което да живее в нея? Или страшно? Или че би било забавно да играе вътре, да дриблира в празните коридори и стаи? Да стреля по въображаеми кошове в кухнята?
Джаред наистина се надяваше баща му или майка му да се приберат по-скоро.
3
След като изслуша два пъти разказа на Рий Демпстър — втория път, за да надуши евентуални несъответствия, които повечето затворнички нямаше как да избегнат, ако лъжеха, — Джанис Коутс реши, че младата жена говори самата истина, и я прати обратно в крилото й. Колкото и да беше уморена от снощната разправия с мексиканската вечеря, Джанис се чувстваше и в странно приповдигнато настроение. Най-сетне нещо, с което можеше да се справи. От много време очакваше някакъв повод да връчи на Дон Питърс заповедта за уволнение и ако най-важният детайл от историята на Рий се докажеше, щеше най-после да го закове.
Повика Тайг Мърфи и му каза какво точно иска. И когато той не скочи незабавно, добави:
— Какъв е проблемът? Вземи гумени ръкавици. Знаеш къде са.
Той кимна и се помъкна да изпълни гадната криминалистична задача, която му бе дала.
След това Коутс звънна на Клинт.
— Док, би ли дошъл след двайсетина минути при мен?
— Разбира се — каза Клинт. — Канех се да отида у дома да проверя сина си, но успях да се свържа с него.
— Да не е легнал да подремне? Блазе му, ако го е направил.
— Много смешно. Какво е станало?
— Стана едно добро нещо през този прецакан шибан ден. Ако всичко мине добре, ще подпаля задника на Дон Питърс. Не очаквам да опита саморазправа, такива като него го правят само ако надушат слабост, но въпреки това предпочитам да има мъж в стаята. По-добре да се подсигуриш, отколкото да съжаляваш.
— С удоволствие ще присъствам на купона — каза Клинт.
— Благодаря, док.
Когато му разказа историята на Рий какво е направил Питърс на Дженет, Клинт изстена.
— Копеле мръсно. Някой говорил ли е с Дженет? Кажи ми, че никой не е.
— Не е — потвърди Коутс. — В известен смисъл в това е красотата. — Тя прочисти гърло. — Предвид ужасните обстоятелства, нямаме нужда от нея.
Тъкмо затвори, когато телефонът иззвъня отново. Този път беше Микаела, която започна направо по същество. В Ден първи на Аврора жените нямаха време за губене.
4
През двайсетте и двата си месеца в „Нюз Америка“ Микаела — Мики Морган беше виждала много гости да се шашардисват под ярките светлини на студиото й, да се мъчат да отговорят на въпроси, за които не са били подготвени, или да оправдаят изказвания, които са направили преди години и сега виждат на запис. Например онзи конгресмен от Оклахома, който беше принуден да гледа запис на самия себе си, на който казва: „Повечето от неомъжените майки имат слаби мускули на краката. Затова се разкрачват толкова лесно“.
Подобни ценни „пипнах те“ моменти не бяха рядкост, но Микаела никога не беше виждала някой наистина да откачи до късния следобед на Ден първи на Аврора. И откачилият не беше гостът.