Тя седеше на таблото в микробуса, с блеснали очи и наточена от материала на техника. В оборудваното с климатик отделение в дъното си почиваше следващият й гост — една от жертвите на сълзотворния газ пред Белия дом. Жената беше млада и красива. Микаела си помисли, че ще направи силно впечатление — отчасти защото разказът й бе точен, но най-вече защото ефектът от газа още си личеше. Беше решила да я интервюира на улицата пред перуанското посолство. Сградата беше ярко осветена от слънцето и така червените възпалени очи на младата жена щяха да изпъкват още повече.
Всъщност, помисли си Микаела, ако я поставя по най-добрия начин, ще изглежда така, сякаш плаче с кървави сълзи. Идеята беше отвратителна и начинът, по който си вършеха работата в „Нюз Америка“, също. Конкурирането с „ФОКС Нюз“ не беше работа за малодушни пъзльовци.
Трябваше да излязат в ефир в 16:19, след края на разговора в студиото. Джордж Олдърсън, чието теме блестеше през сресаната над него коса, интервюираше някакъв психиатър на име Еразмъс Дипото.
— Досега в историята на света имало ли е подобна епидемия, доктор Дипото? — попита Джордж.
— Интересен въпрос — отвърна Дипото. Носеше кръгли очила без рамки и костюм от туид, в който сигурно беше заврял под прожекторите на студиото, но се представяше като истински професионалист и по лицето му не се виждаше нито капка пот.
— Виж му само префърцунената малка уста — каза техникът. — Ако му се наложи да сере през такава дупчица, сигурно ще експлодира.
Микаела избухна в смях. Отчасти се дължеше на кокаина, отчасти на умората, отчасти на чистия ужас, потиснат засега от професионализма, но дебнещ момента да изскочи на свобода.
— Да се надяваме, че имате интересен отговор — каза Джордж Олдърсън.
— Мислех си за така наречената танцуваща чума от 1518 година — каза Дипото. — Това събитие също засегнало единствено дамите.
— Дамите — каза глас зад Микаела. Беше протестиращата пред Белия дом, която бе дошла да гледа. — Дамите. Господи.
— Всичко започнало с една жена на име госпожа Трофея, която танцувала неудържимо по улиците на Страсбург цели шест дни и нощи — продължи с увлечение Дипото. — Преди да се строполи, към нея се присъединили много други. Тази танцова мания плъзнала по цяла Европа. Стотици, може би хиляди жени танцували в градове и градчета. Много умрели от инфаркт, удар или изтощение. — Той пусна малка самодоволна усмивка. — Става дума за обикновена истерия, която в крайна сметка отминала.
— Да не искате да кажете, че Аврора е нещо подобно? Подозирам, че мнозина от зрителите ни трудно биха могли да приемат това. — Микаела със задоволство видя, че Джордж не е способен да скрие изумлението си. Джордж по принцип дрънкаше предимно глупости, но някъде под оксфордската му риза все пак имаше малко биещо сърце на новинар. — Разполагаме със записи на хиляди жени и момичета с този нишковиден материал, тези пашкули, покриващи лицата и телата им. Това е засегнало милиони жени.
— В никакъв случай не се опитвам да омаловажа ситуацията — каза Дипото. — Категорично не. Но физическите симптоми и дори физическите промени в резултат на масова истерия не са нещо необичайно. Във Фландрия например десетки жени получили стигми — кървящи длани и крака — в края на осемнайсети век. Като оставим настрана сексуалната политика и политическата коректност, според мен трябва да…
И тук продуцентът на „Събитията от следобеда“ Стефани Коч се втурна на подиума. Тя беше корава верижна пушачка на петдесет и няколко, която бе виждала какво ли не и беше показвала повечето по телевизията. По мнението на Микаела Стеф би трябвало да е бронирана срещу всякакви безумни изцепки на гостите, но очевидно бронята й имаше слабо място и д-р Дипото с кръглите си очила и малката префърцунена уста го беше намерил.
— Какви ги дрънкаш бе, долен боклук с пикало между краката? — изкрещя тя. — Имам две внучки с тази гадост по тях, те са в кома, а ти го наричаш женска истерия?
Джордж Олдърсън посегна да я удържи. Стефани перна ръката му. По бузите й се стичаха гневни сълзи, докато стоеше надвиснала над д-р Еразмъс Дипото, който се беше свил в стола си и се взираше в побеснялата амазонка, изникнала сякаш от нищото.
— Жени по целия свят се мъчат да не заспят от страх, че никога няма да се събудят, а ти наричаш това женска истерия?
Микаела, техникът и жената от протеста бяха зяпнали монитора като омагьосани.
— Реклама! — извика Джордж, поглеждайки над рамото на Стефани Коч. — Трябва ни кратко прекъсване, приятели! Понякога става малко напрегнато. Това са рисковете на живото предаване и…