Стефани рязко се завъртя и погледна към контролната стая, която беше извън обсега на камерата.
— Да не сте посмели да пускате реклама! Не и докато не приключа с това шовинистично лайно! — Тя все още беше със слушалките си. Сега ги свали и заудря Дипото с тях. Когато той вдигна ръце да защити темето си, го фрасна по лицето. От носа му потече кръв.
— Това е женска истерия! — изкрещя Стефани, като продължаваше да го налага със слушалките. Малката уста на доктора вече също кървеше. — Така изглежда женската истерия, ти… ти… БРЮКВА такава!
— Брюква? — повтори протестиращата и започна да се смее. — Брюква ли го нарече току-що?
Двама техници се втурнаха да удържат Стефани Коч. Докато те се боричкаха, на Дипото му течеше кръв, а Джордж Олдърсън гледаше с увиснало чене, студиото изчезна, за да се смени с реклама на „Симбикорт“.
— Да пукна — каза протестиращата. — Това беше страхотно. — Погледът й се премести. — Хей, може ли малко от това? — Гледаше малката купчинка кокаин върху ламинирания график на техника.
— Да — каза той. — Днес барът е безплатен.
Микаела гледаше как протестиращата взе малко на върха на нокътя си и смръкна.
— Иха! — Тя се усмихна на Микаела. — Официално съм готова за купонясване.
— Иди отзад и седни — каза й Микаела. — Ще те извикам.
Но нямаше да го направи. Избухването на калената в битки Стефани Коч беше като откровение за Мики Коутс. Тя не просто гледаше на историята през обектива това беше нейната история. И когато най-сетне заспеше, не искаше да е сред непознати.
— Дръж фронта, Ал — каза тя.
— Дадено — отвърна техникът. — Хей, това беше безценно, нали? Живо предаване в най-добрата му форма.
— Безценно — съгласи се тя и слезе на тротоара. Включи мобилния си телефон. Ако трафикът не беше претоварен, можеше да стигне до Дулинг преди полунощ.
— Мамо? Аз съм. Не мога повече. Прибирам се у дома.
5
В 15:10, десет минути след края на смяната си от 6:30 до 15:00, Дон Питърс седеше в Будката и гледаше на монитора как лудата от килия 10 задрямва. Тя се отпусна на леглото си със затворени очи. Бяха извикали Лампли за нещо, после Мърфи и сега Будката беше поверена на Дон, който нямаше нищо против — и без това предпочиташе да седи. Всъщност предпочиташе да се прибере у дома както обикновено, но не искаше да вбесява Коутси и затова бе решил да остане засега.
Лудата путка си я биваше и Дон й го признаваше без никакво колебание. Дори в комбинезона краката й биеха на очи от километри.
Натисна копчето на микрофона, което го свързваше директно с килията. Канеше се да й каже да се събуди, но какъв беше смисълът? Всички щяха да заспят и онази гадост щеше да започне да расте по лицата и телата им. Господи, що за свят щеше да бъде, когато това се случи? От една страна, по пътищата щеше да е по-безопасно. Това си го биваше. Трябваше да го запомни за по-късно, да го каже на момчетата в „Скърцащото колело“.
Питърс махна пръста си от копчето. Г-ца Килия 10 качи краката си на леглото и се протегна. Дон с любопитство зачака да види какво ще стане, как ще се появят шантавите паяжини, за които бе чел на телефона си.
6
Навремето в затвора имало стотици плъхове в десетки колонии; сега бяха останали само четирийсет. Докато лежеше със затворени очи, Иви заговори с алфата — стара женска, боец с дълги нокти и мисли като ръждиви зъбни колела за шлайфане. Иви си представи лицето й като мрежа от белези, много тънко и красиво.
— Защо сте толкова малко, приятелко?
— Отрова — отговори й кралицата воин. — Слагат отрова. Мирише като мляко, но ни убива. — Намираше се в една пукнатина между тухлите от сгурия между килии 10 и 9. — Отровата би трябвало да ни накара да търсим вода, но често се объркваме и умираме, без да стигнем до нея. Гадна смърт. Стените са пълни с труповете ни.
— Вече няма да страдате по този начин — каза Иви. — Обещавам ти. Но ще поискам да направите нещо за мен, а някои от нещата може да са опасни. Устройва ли те?
Както беше очаквала, опасността не означаваше нищо за кралицата воин. За да стигне до положението си, тя се бе сражавала с краля си. Беше откъснала предните му лапи и вместо да го довърши, се беше отдръпнала, за да гледа как кръвта му изтича. Кралицата очакваше, че един ден и тя ще си отиде по подобен начин.