— Дали? — попита Шанън. — Дали е наред, Клинт?
6
Зад рамото на коменданта, от другата страна на стъклото, късните следобедни сенки пълзяха по градината с редовете маруля и грах, който се виеше по дървените рамки. Коутс обгърна с длани чашата си кафе.
Чашата кафе! Клинт можеше да я лисне в скута на Дон Питърс и после да го фрасне с нея по ухото!
Навремето, преди да срещне Шанън Паркс, щеше да го направи. Напомни си, че е баща и съпруг, доктор, човек с прекалено много бели косми, за да се хване в капана на насилието. Още малко и щеше да си тръгне, за да се прибере при жена си, сина си и хубавия изглед през стъклената врата към басейна в задния двор. Боевете за млечен шейк бяха от някакъв друг живот. Въпреки това се запита от какво е направена чашата, дали не е от онази тежка керамика, която понякога дори не се спукваше, когато я изпуснеш върху плочки.
— Приемаш го доста добре — отбеляза Джанис Коутс.
Питърс прокара пръст по мустака си.
— Просто ми е кеф да си мисля как адвокатът ми ще ме направи милионер покрай неоснователното уволнение, комендант. Мисля да си купя яхта. Освен това съм възпитан да бъда джентълмен независимо колко лошо се отнасят с мен. Така че уволнете ме. Давайте. Само че нямате доказателства. Ще ви смачкам в съда. — Погледна Клинт, който стоеше до вратата. — Добре ли си? Гледам те, че стоиш там и свиваш юмруци. Да не би да те напъва да разтовариш самосвала, док?
— Майната ти — каза Клинт.
— Виждаш ли? Това не е хубаво — каза Питърс и се усмихна. Зъбите му бяха с цвета на млечна царевица.
Коутс отпи от чашата, която бе напълнила току-що. Кафето беше горчиво. Въпреки това отпи отново. Чувстваше се оптимистично. Денят бе истински апокалипсис, но дъщеря й се прибираше и тя най-накрая се отърваваше от Дон Питърс. Очевидно сред фекалните купчини тук-там проблясваше по някоя перла на удовлетворението.
— Ти си боклук и имаш късмет, че не можем да се разправим с теб по начина, по който заслужаваш. — Извади найлоново пликче от джоба на куртката си, вдигна го и го разклати. Вътре имаше две клечки за уши. — Защото имаме доказателства.
Самодоволната усмивка на Питърс трепна, опита се да се задържи, но не успя съвсем.
— Семето ти, приятелче. Онова, което си изцвъркал върху машината за безалкохолни. — Коутс отпи голяма глътка от гадното си кафе и млясна с устни. — След като всичко приключи и можем да се разправим с теб по начина, който заслужаваш, отиваш в затвора. Добрата новина е, че държат сексуалните престъпници в специално крило, така че може и да оцелееш. Лошата новина е, че ще прекараш там доста време, дори ако имаш адски добър адвокат. Но не се безпокой, пак ще ме видиш на изслушванията за предсрочно освобождаване. Защото съм в комисията, нали разбираш. — Комендантът се обърна към интеркома и натисна копчето. — Бланш, би ли направила друго кафе? Това е отвратително. — Почака няколко секунди за отговор и отново натисна копчето. — Бланш? — Пусна копчето.
Сигурно е излязла.
Насочи вниманието си обратно към Питърс на канапето. Усмивката му се беше стопила. Надзирателят дишаше тежко, прокарваше език по устната си и очевидно мислеше за последствията от ДНК доказателствата, които бяха тикнали току-що в лицето му.
— Засега — каза комендантът — просто предай униформата си и се пръждосвай. Сигурно сгреших като ти казах, че имаме доказателства срещу теб, но не удържах на изкушението да позлорадствам. Това ти дава няколко допълнителни дни, преди чукчето да удари. Можеш да скочиш в колата и да отпрашиш за Канада. Кой знае, ако се снишиш достатъчно, току-виж си станал рибар.
— Номер! — Питърс скочи на крака. — Това е номер!
Клинт вече не можеше да се сдържи. Пристъпи напред, сграбчи ниския надзирател за гърлото и го прикова към стената. Дон заблъска раменете и лицето му, одраска бузата му с нокти. Клинт стисна. Усети под пръстите си как пулсът на Питърс тупти, как адамовата му ябълка потъва, как невъзможността, безсилието и страхът от целия ден се изцеждат през ръцете му като сок от грейпфрут. Някаква нощна пеперуда запърха около главата му. Дари го с призрачна целувка по слепоочието и се махна.
— Доктор Норкрос!
Клинт заби юмрук в мекия търбух на Питърс и го пусна. Надзирателят падна на канапето и се свлече на четири крака на пода, хриптеше задавено като животно.
Вратата на кабинета рязко се отвори. Тайг Мърфи влезе в кабинета с тазер в ръка. Бузите на Тайг лъщяха от пот, кожата му бе бледа. По-рано беше уверил Клинт, че е добре, но не беше; нищо и никой не беше добре.