Питърс запълзя по-надалече от Клинт. Нощната пеперуда изгуби интерес към Клинт и сега кръжеше около пълзящия мъж, сякаш го извеждаше навън.
— Тъкмо щяхме да ви повикаме, надзирател Мърфи. — Коутс, която още седеше зад бюрото си, говореше така, сякаш нищо не се беше случило. — Господин Питърс се канеше да излезе и се спъна в гънка на килима. Бихте ли му помогнали да се изправи? Може да остави нещата си в съблекалнята. — Комендантът вдигна чаша към Тайг Мърфи и допи кафето си.
Глава 12
1
— Надзирател, нали знаете, че съм склонна да избухвам?!
Ейнджъл, застанала на почтително разстояние от Будката, отправяше риторичния си въпрос към Ванеса Лампли. Стоящата до нея Дженет не хранеше никакви илюзии — очакваше ги трудна битка.
Лампли седеше зад пластмасовия щит на Будката, напрегнала застрашително широките си рамене. Изглеждаше готова да скочи направо през преградата. Дженет предполагаше, че при едно сбиване Ейнджъл може да се представи доста забележително въпреки стройната си фигура — но недостатъчно, за да се справи с Лампли.
— Фицрой, това да не е някаква малоумна заплаха? Покрай всичките гадости, които стават днес? Имам три затворнички, покрити с паяжини, отдавна трябваше да съм си тръгнала, адски съм уморена, а ти искаш да ме изпитваш? Идеята не е добра, да знаеш.
Ейнджъл вдигна ръце.
— Не, надзирател, в никакъв случай. Просто казвам, че не бих се доверила на себе си в подобна ситуация, нали? Досието ми говори само за себе си, а има и доста други неща, които ми се разминаха, макар че не мога да споделям подробности, както разбирате.
Дженет докосна челото си и заби поглед в земята. Ако изобщо бе имало план за Ейнджъл след освобождаването й да влезе в света на международната дипломация, някой трябваше да го преразгледа.
— Разкарай се, малоумнице — каза Лампли.
— Поради което доведох Дженет. — С тези думи Ейнджъл вдигна театрално ръка и я посочи.
— Е, това променя всичко.
— Не се подигравайте. — Ръката на Ейнджъл се отпусна. Всяка добронамереност на лицето й изчезна. — Не ми се подигравайте, надзирател.
— Не ми дръж такъв тон, затворник.
Дженет реши, че трябва да се намеси сега или никога.
— Надзирател Лампли, извинете. Не се опитваме да създаваме неприятности.
Ван, която беше започнала да става внушително от стола си, седна обратно. За разлика от Фицрой, която в общи линии си живееше в лошия списък, притежаваше го като някакъв проклет имот от Монополи, Сорли беше известна с дружелюбния си характер. И според Рий Демпстър Сорли била тормозена от онази отровна жаба Питърс. Ван реши, че може да я изслуша.
— Какво има?
— Искаме да направим кафе. Специално кафе. Така че всички да останем будни.
Ван задържа за момент пръст върху копчето на интеркома, след което зададе очевидния въпрос.
— Какво имаш предвид под „специално“?
— По-силно от обикновеното — каза Дженет.
— Вие също можете да го опитате — добави Ейнджъл и се опита да се усмихне великодушно. — Ще ви наостри за нула време.
— О, само това ми трябва! Цял затвор, пълен с друсани затворнички! Прекрасно! Нека позная, Фицрой. Тайната съставка е крек.
— Ами… не точно. Защото нямаме. И нека попитам — каква е алтернативата?
Лампли призна, че не знае.
— Надзирател, ако проблемът с тази Аврора не бъде решен, хората тук ще станат нервни — каза Дженет. Разбра го напълно, докато го казваше. С изключение на Мора Дънбартън и още две с доживотна присъда, за всички имаше поне някакъв далечен лъч надежда — краят на присъдата. Свобода. А най-неочаквано Аврора на практика заличаваше тази надежда. Никой не знаеше какво следва след заспиването и дали изобщо следва каквото и да било. В това отношение беше нещо като рай. — Ще започнат да се тревожат, ще се разстроят и уплашат и може да имате сериозен… проблем. — Дженет предвидливо избегна думата „бунт“, но именно това беше проблемът, който си представяше. — Те вече са разтревожени, разстроени и уплашени. Сама казахте, че три от нас вече са с това нещо. И имаме съставките в кухнята. Трябва просто да ни пуснете и ще направим останалото. Вижте, не се опитвам да ви притискам или да създавам неприятности. Познавате ме, нали? Опитвам се да се погаждам с всички. Нямам нарушения. Просто ви казвам какви са тревогите ми и предлагам идея.
— И вашето „специално“ кафе ще поправи това? Някакво вещество, което ще накара всички да приемат положението?
— Не, надзирател — каза Дженет. — Не е това.