Лампли докосна татуировката с надгробния камък и надписа ТВОЯТА ГОРДОСТ на бицепса си. Пръстите й се плъзнаха по очертанията. Погледът й се отклони към нещо над прозореца на Будката.
Часовник, помисли си Дженет. Най-вероятно там горе имаше часовник. Лампли беше сутрешна смяна. Сигурно снощи си беше легнала в девет, за да стане в пет или пет и половина сутринта и да дойде на работа. От часовника в своята килия Дженет знаеше, че сега е към пет следобед — ставаше късно.
Лампли завъртя глава, за да разкърши дебелия си врат. Дженет забеляза, че под очите й има сенки. Е, така се отразява на човек двойната смяна.
— Мамка му — каза Лампли.
Дженет не можеше да я чуе през звуконепроницаемата преграда, но ясно разчете устните й.
Лампли се наведе към интеркома.
— Разкажи ми повече, затворник. Опитай се да ме убедиш.
— Мисля, че ще даде на всички мъничко надежда. Ще ги остави с чувството, че правят нещо. И ще ни спечели допълнително време всичко това да отшуми.
Погледът на Ван отново се стрелна нагоре. Дискусията продължи още известно време, премина в преговори и накрая в планиране, но това беше моментът, когато Дженет разбра, че е спечелила надзирател Лампли — часовникът не лъжеше.
2
Клинт и Коутс отново бяха сами в кабинета, но отначало никой от двамата не проговори. Клинт се беше овладял, но сърцето му продължаваше да бие лудо и той предполагаше, че кръвното му, което се беше оказало леко повишено при последния му медицински преглед (факт, който не бе споделил с Лайла — нямаше нужда да я тревожи, тя си имаше достатъчно други грижи), е скочило.
— Благодаря — каза той.
— За какво?
— За това, че ме покри.
Тя разтърка очи. Клинт си помисли, че прилича на уморено дете, върнало се от игра, която е продължила твърде дълго.
— Просто се отървах от тоя боклук, док. Трябваше да се направи, но нямам намерение да се отървавам от никой друг, особено при този недостиг на хора. Поне всички останали засега се държат.
Клинт отвори уста да каже: „Идеше ми да го убия“, но премисли и замълча.
— Ще кажа… — Джанис се прозя така, че челюстта й изпука, — че бях малко изненадана. Нахвърли му се като Хълк Хоган в златните му стероидни години.
Клинт сведе глава.
— Но имам нужда от теб поне засега. Помощник-комендантът ми отново е изчезнал, така че получаваш работата му, докато Хикс не се появи.
— Сигурно си е отишъл вкъщи да види жена си.
— И аз предполагам същото и макар че го разбирам, не го одобрявам. Тук имаме затворени над сто жени и те трябва да бъдат основният ни приоритет. Не искам да изпускаш нещата.
— Не ги изпускам.
— Надявам се да е така. Знам, че си имал трудно минало — четох досието ти, но в него не пише нищо за таланта ти да задушаваш хора до смърт. Разбира се, сведенията за юношеството са недостъпни.
Клинт се насили да погледне коменданта в очите.
— Точно така.
— Кажи ми, че това, което видях току-що, е било отклонение.
— Отклонение беше.
— Кажи ми, че никога не си се изпускал по подобен начин с някоя от жените. С Фицрой например. Или с друга. С новата може би. Иви Кукувицата.
Шокираното изражение на Клинт явно беше достатъчен отговор за нея, защото тя се усмихна. Докато усмивката й преминаваше в нова прозявка, телефонът й иззвъня.
— Комендантът. — Тя заслуша. — Ванеса? Защо ми звъниш, когато имаш чудесно работещ интерком…
Заслуша се отново и докато слушаше, Клинт забеляза нещо. Телефонът все се плъзгаше от ухото й нагоре към косата. Тя го сваляше, след което той отново започваше да пълзи нагоре. Може би беше просто умора, но не изглеждаше точно така. Клинт за момент се запита дали Джанис не държи в бюрото си бутилка, но пропъди тази мисъл. С Лайла бяха излизали на вечеря с Коутс няколко пъти и той никога не я беше виждал да поръчва нещо по-силно от чаша вино, която обикновено оставаше недопита.
Каза си да престане да се стряска от сенки, но му беше трудно да го направи. Ако комендант Коутс излезеше от строя, кой щеше да я замести, докато Хикси се върне? Ако Хикси се върне. Лампли ли? Той? Клинт си помисли какво ли ще е да стане действащ комендант и с мъка се сдържа да не потръпне.
— Добре — каза Коутс в телефона. Заслуша се. — Добре, казах. Да. Нека го направят. Пусни го по интеркома. Кажи на всички, че ще има количка кафе.
Приключи разговора, опита се да постави слушалката на вилката, не уцели и трябваше да опита отново.
— Еха — каза и се разсмя.