— Колко време ще ти трябва да стигнеш дотук?
— Петнайсет минути. Най-много двайсет. Чакай ме.
Едва след като затвори си даде сметка колко е сгафил. Нямаше не само книжка, но и кола. Баща му беше заминал със своята за затвора, а тойотата на майка му беше паркирана зад шерифското управление. По отношение на колела Норкрос бяха в недостиг. Трябваше или да намери назаем, или да се обади отново на Мери и да й каже в крайна сметка да звънне на Ерик. Първата алтернатива изглеждаше малко вероятна, а след всичко случило се днес следобед втората беше немислима.
И точно тогава на вратата се позвъни.
Съвпадение, щастлива случайност, предопределеност, съдба.
3
Г-жа Рансъм се беше прегърбила над бастуна си. На десния й крак имаше жестоко изглеждаща метална скоба. При вида й дори в сегашното си положение Джаред започна да усеща прекалено силно собственото си наранено коляно.
— Видях те да се прибираш — каза г-жа Рансъм. — Джаред, нали?
— Да, госпожо. — Джаред, който не би забравил възпитанието си дори да се намираше на потъващия „Титаник“, протегна ръка, изподраскана от бягството му през храсталаците.
Г-жа Рансъм се усмихна и поклати глава.
— По-добре да не се ръкуваме. Имам артрит. И извинявай, че прескачам любезностите, което по принцип не бих направила никога, но тази вечер времето като че ли е жизненоважно. Младежо, имаш ли шофьорска книжка?
Джаред се хвана, че си спомня някакъв филм, в който отраканият злодей беше казал: „Можете да ме обесите само веднъж“.
— Да, но нямам кола.
— Това не е проблем. Аз имам. Датсун. Стара е, но е в отлично състояние. Напоследък рядко карам заради артрита. А и със скобата на крака ми е трудно да натискам педалите. Карам клиентите си да пазаруват направо при мен. Те обикновено нямат нищо против… о, няма значение. Не е важно, нали? Джаред, имам нужда от една услуга.
Джаред не беше сигурен каква ще е въпросната услуга.
— Напоследък и в най-добрите случаи не спя добре, а откакто внучка ми дойде да живее при мен, докато синът и снаха ми изгладят своите… своите дилеми... вече изобщо не спя. Може да се каже, че съм длъжница на съня и въпреки всичките си болежки си мисля, че тази нощ май ще се наложи да изплатя дълга си. Разбира се, освен ако… — Тя вдигна бастуна си, за да се почеше между веждите. — Ох, трудно е. Обикновено съм затворен човек, благоприличен човек, който не споделя проблемите си с напълно непознат, но видях да се прибираш и си помислих… помислих си, че може би…
— Че може би познавам някой, който може да намери нещо, което да ви помогне да останете будна още известно време. — Каза го като твърдение, не като въпрос, като си мислеше за съвпадение, щастлива случайност, предопределеност, съдба.
Очите на г-жа Рансъм се разшириха.
— О, не! В никакъв случай! Аз познавам някого. Поне си мисля, че познавам. Единственото, което съм купувала от нея, е марихуана — помага ми за артрита и глаукомата, — но съм сигурна, че продава и други неща. И не става въпрос за мен. Трябва да помисля за Моли. За внучката ми. В момента е енергична като бълха, но стане ли десет…
— Ще оклюма — каза Джаред, мислеше си за сестрата на Мери.
— Да. Ще ми помогнеш ли? Жената се казва Норма Брадшоу. Работи в „Шопуел“, в другия край на града. В Местна продукция.
4
И ето го тук, каращ към „Шопуел“ на своя глава и с едно пътно нарушение (пропуснат стоп) в сметката си и с живота на двама души в неопитните си ръце. Беше взел предвид Мери — но не и десетгодишната Моли Рансъм. Тя вече седеше отзад в стария датсун, когато Джаред отиде с баба й до дома й и г-жа Рансъм настоя да вземе момичето. Излизането навън щяло „да раздвижи соковете на горкото дете“. Според новините в големите градове имало безредици, но г-жа Рансъм изобщо не се тревожеше, че е взела със себе си внучка си в малкия спокоен Дулинг.
Джаред не беше в позиция да откаже допълнителната пътничка. Колата в края на краищата принадлежеше на старата дама и ако той откажеше, тя отново щеше да повдигне уместния въпрос дали наистина има шофьорска книжка. Г-жа Рансъм сигурно щеше да му даде колата дори ако й беше казал истината, защото беше доста отчаяна, но Джаред не искаше да поема този риск.