Слава богу, най-сетне приближаваха супермаркета. Моли беше със закопчан колан, но устата й беше като мотор, в момента работещ на висока предавка. Дотук Джаред и Мери бяха научили, че най-добрата приятелка на Моли е Олив, че Олив можела да е голяма повръщня, ако не стане нейното, че била като суперсила, само дето никой не би я поискал, че родителите на Моли посещавали брачен консултант, а баба пушела специално лекарство, защото й помагало за очите и артрита, и имала нещо голямо за пушене с американския орел на него, и че обикновено пушенето било нещо лошо, но за баба било различно, макар че Моли не трябвало да говори за това, защото хората можели да се помислят, че…
— Моли — каза Мери, — ти изобщо млъкваш ли някога?
— Обикновено само когато заспя — отвърна Моли.
— Не искам да заспиваш, но приказките ти ми идват малко в повече. Освен това не бива да вдишваш от лулата на баба ти. Вредно е за теб.
— Добре. — Моли скръсти ръце на гърдите си. — Може ли да те попитам само едно нещо, госпожице шефке Мери?
Може — отвърна Мери. Косата й, обикновено прибрана на опашка, сега беше разпусната по раменете. Джаред си помисли, че изглежда прекрасно.
— Вие двамата гаджета ли сте?
Мери погледна Джаред и отвори уста да каже нещо. Преди да успее, той се осмели да свали една ръка от волана и посочи напред към огромния паркинг, окъпан в ярка халогенна светлина. Беше пълен с коли.
— „Шопуел“, здравей.
5
— Това е безумно — каза Мери.
— Безумно безумно — съгласи се Моли.
Джаред паркира на тревата в другия край на паркинга. Това сигурно беше поредното нарушение, но едва ли щеше да се брои, защото самият паркинг беше парад на нарушенията. Коли се носеха безогледно по малкото все още свободни пътеки и надуваха клаксони на купувачите с колички. Докато гледаха, две колички се сблъскаха и мъжете, които ги тикаха, започнаха да си викат.
— Мисля, че е по-добре да останеш в колата, Моли.
— В никакъв случай. — Тя хвана Джаред за ръката. — Няма да ме оставиш. И ти също. Моля ви. Мама веднъж ме остави на паркинг и…
— Добре, идвай — каза Мери и посочи една от средните пътеки. — Да тръгнем по нея. Така шансовете да ни блъснат ще са по-малки.
Тръгнаха между стадото зарязани автомобили и докато минаваха покрай една, някакъв пикап даде на заден, удари я и я избута назад, за да си отвори място да потегли. Пикапът мина с рев покрай тях, огънатата му задна врата хлопаше като увиснало чене.
В самия магазин беше настанал същински пандемониум. Чуваха се крясъци, писъци и звън на счупено стъкло. Някакъв мършав мъж със сако и вратовръзка спринтира покрай тях, буташе количка с напитки „Ред Бул“, „Бласт-0 Кола“ и „Монстър Енерджи“. Гонеше го як тип с джинси, тениска и мотористки ботуши.
— Не може да вземеш всичките! — извика Ботуша.
— Пръв дошъл, пръв взел! — извика в отговор Сакото, без да се обръща. — Пръв дошъл, пръв…
Опита да завие рязко по Пътека 7 (Храна за домашни любимци и хартиени изделия), но тежестта и инерцията запратиха препълнената количка в една витрина с кучешки бисквити. Те се разлетяха. Ботуша скочи към количката и грабна няколко стека напитки. Когато Сакото се опита да си върне количката, Ботуша го блъсна. Сакото падна.
Джаред погледна Мери и попита:
— Къде е Местна продукция? Никога не съм идвал тук.
— Мисля, че натам. — Тя посочи наляво.
Понесъл Моли на гръб, Джаред прекрачи Сакото, който се беше надигнал на едната си ръка и разтъркваше главата си с другата.
— Тоя е луд — каза Сакото на Джаред. — Всичко това заради някакви си енергийни напитки.
— Знам. — Не каза очевидното: че Сакото се беше опитал да се измъкне с куп от същото.
— Всички са луди. Какво си въобразяват, че е това? Ураган? Шибана снежна буря? — Погледна към Моли. — Извинете.
— О, не се безпокойте, родителите ми непрекъснато ръсят мръсотии — отвърна Моли и се вкопчи още по-здраво в Джаред.
При рибата и месните продукти в дъното беше сравнително спокойно, но Пътека 4 (Витамини, медицински пособия и болкоуспокояващи) се бе превърнала в истинска военна зона. Водеше се ожесточена битка за бутилките „Генестра“, „Лумидей“, „Натрол“ и куп други марки, продавани без рецепта. Средните рафтове бяха напълно опоскани и Джаред предположи, че там са били средствата за бодърстване.
Възрастна дама със свободно падаща синя рокля на шарки бързаше по пътеката към тях, преследвана от Дж. Т. Уитсток, треньора на футболния отбор и баща на двама от заместниците на майката на Джаред, Уил и Руп Уитсток. Джаред изобщо не познаваше треньора, но на партито по случай Деня на труда Уил и Руп спечелиха състезанието с чували и после едва не се сбиха заради петдоларовия трофей. (Лайла, която винаги бе дипломатична, когато ставаше въпрос за хората й и техните семейства, ги описваше като „много млади и много енергични“.)