Дамата със свободно падащата рокля напредваше по-бавно заради пазарската си кошница, която беше пълна с бутилки с нещо, наречено „Вита-Каф“. Треньор Уитсток я хвана за яката и я дръпна назад. Кошницата политна нагоре и бутилките се разлетяха във всички посоки; няколко се търкулнаха към Джаред, Мери и Моли.
— Не! — извика тя. — Не, моля ви! Можем да си ги поделим. Можем да…
— Отмъкна всичко, което беше останало — озъби й се треньор Уитсток. — И наричаш това поделяне? Тези ми трябват за жена ми.
Треньорът и дамата с роклята започнаха да лазят по пода след бутилките. Той я блъсна в един от рафтовете и отгоре й изпопадаха картонени опаковки от аспирин.
— Грубиян! — извика тя. — Едър гаден грубиян!
Без изобщо да се замисля, Джаред пристъпи напред, сложи крак върху оплешивяващата глава на треньора Уитсток и натисна. Уитсток се просна по очи. Джаред отстъпи. Дамата започна да пълни отново кошницата си. Треньорът приклекна за момент зад нея в поза за нисък старт, очите му се стрелкаха насам-натам. Грайферите на маратонката на Джаред се бяха отпечатали върху темето му. После той се хвърли напред и грабна наполовина пълната кошница с пъргавостта на крадяща портокал маймуна. Спринтира покрай Джаред (като му хвърли мръснишки поглед, който казваше „ще запомня мутрата ти, приятел“), блъсна го с рамо и го събори заедно с Моли на гърба му. Двамата паднаха и Моли изплака.
Мери се втурна към тях. Джаред тръсна глава.
— Добре сме. Провери дали тя е добре. — И кимна към възрастната дама, която събираше малкото бутилки, пропуснати от треньор Уитсток.
Мери клекна до жената.
— Госпожо, добре ли сте?
— Мисля, че да — отвърна тя. — Само малко натъртена. Защо той… Каза, че има жена… и дъщеря може би… но аз също имам дъщеря.
Чантата й беше отлетяла в средата на пътеката. Хората, които се бореха за малкото останали бутилки, не й обръщаха внимание. Джаред й я подаде и тя прибра бутилките в нея и заяви:
— Друг път ще ги платя. — И докато Мери й помагаше да се изправи, добави: — Благодаря ви. Пазарувам тук всеки ден, някои от тези хора са ми съседи, но тази вечер сякаш не познавам никой от тях.
И се отдалечи с накуцване, притиснала чантата към гърдите си.
— Искам при баба! — изплака Моли.
— Иди да вземеш материала — каза Мери на Джаред. — Тя се казва Норма и е със ситно накъдрена руса коса. Аз ще отведа Моли до колата.
— Знам. Госпожа Рансъм ми каза — отвърна Джаред. — Внимавай.
Тя тръгна, хванала Моли за ръка, но после се върна.
— Ако не иска да ти продаде, кажи й, че те праща Ерик Блас. Това може и да помогне.
Явно забеляза болката в очите му, защото едва забележимо трепна, преди да тръгне почти на бегом към предната част на магазина, приведена над уплашеното момиченце.
6
Един мъж стоеше в средата на дългата секция за местна продукция и пушеше цигара. Беше с бели панталони и бяла рубашка с надпис МЕНИДЖЪР НА ПРОИЗВОДСТВОТО, бродиран с червен конец над сърцето му. Изражението, с което наблюдаваше пандемониума в магазина, беше почти безметежно.
Видя приближаващия Джаред, кимна му и заговори, сякаш продължаваше разговор, започнат по-рано:
— Тази лудница ще се успокои, след като всички жени заспят. Те са причината за повечето неприятности, да знаеш. Пред теб е човек, който разбира от тези неща. Три пъти съм губил в брачните войни. При това съм не само губещ. А направо разгромяван, всеки път. Все едно бракът е битката при Виксбърг, а аз съм Конфедерацията.
— Търся…
— Норма най-вероятно — довърши мениджърът на производството.
— Тя тук ли е?
— Не. Тръгна си преди час, след като продаде последната си стока. С изключение на материала, който е запазила за себе си, предполагам. Но пък имаме пресни боровинки. Добавяш ги към овесената каша и веднага те разсънват.
— Благодаря, но друг път — рече Джаред.
— Има си и добра страна — каза мениджърът на производството. — Скоро ще престана да плащам издръжка. Югът се надига отново. Избивани сме, но не и заличени.
— Какво?
— Само избивани, но не и заличени. „Ще ви донеса парче от фрака на Линкълн, полковник“. Фокнър. Днес вече нищо ли не учите в училище?