Защото, затова. И тя щеше да убие него и всеки друг отново и отново, щеше да го направи дори и сега, ако това щеше да й върне Кейли.
— Чуй, Кей. Чуй:
Седемдесет жени живеят в женския затвор… Сред тях желая да съм аз…
На малкия телевизор центърът на Лас Вегас като че ли гореше.
Тогава старият триъгълник… ще може да си дрънка…
Тя се наведе и целуна белия пашкул, който беше скрил лицето на Кейли. Вкусът му бе кисел на устните й, но тя нямаше нищо против, защото Кейли беше отдолу. Нейната Кей.
По бреговете на… Роял Канал.
Мора се облегна назад, затвори очи и се замоли за сън. Никой не чу молитвата й.
2
Ричланд Лейн завиваше леко наляво, преди да свърши при малкия парк. Първото, което видя Лайла след излизането от завоя, бяха преобърнатите на улицата кофи за боклук. Второто — групичка викащи съседи пред къщата на Елуей.
Тийнейджърка по анцуг се втурна към колата й. На мигащите светлини лицето й беше насечена картина на ужаса. Лайла наби спирачки и отвори вратата, като в същото време разкопчаваше кобура си.
— Елате бързо! — изкрещя момичето! — Тя го убива!
Лайла се затича към къщата, като срита една кофа настрани и си проби път между двама мъже. Единият от тях вдигна окървавена ръка.
— Опитах се да я спра и тая кучка ме ухапа. Побесняла е.
Лайла спря в края на алеята. Държеше пистолета до дясното си бедро и се опитваше да схване какво вижда — жена, клекнала на асфалта като жаба. Изглеждаше увита в нощница от муселин, която беше едновременно прилепнала по тялото и парцалива, с безброй скъсани конци. От двете страни на алеята имаше декоративни тухли, боядисани в червено, бяло и синьо. Жената държеше две тухли и удряше с тях — с всичка сила — тялото на мъж с подгизнала от кръв униформа на шерифското управление на Дулинг. Лайла си помисли, че това трябва да е Роджър, макар че щеше да се наложи да вземат отпечатъци от пръстите или ДНК проба, за да са сигурни — като се изключеше остатъкът от широката брадичка, лицето му беше изчезнало, смачкано като настъпена презряла ябълка. Кръвта течеше по алеята на поточета и проблясваше в синьо всеки път, когато светлините на колата примигваха.
Клекналата над Роджър жена ръмжеше. Зачервеното й лице — лицето на Джесика Елуей — се виждаше: беше само отчасти скрито от разкъсаните паяжини, които съпругът й явно беше направил фаталната грешка да махне. Ръцете, държащи тухлите, сякаш бяха облечени в кървавочервени ръкавици.
„Това не е Джесика Елуей — помисли си Лайла. — Не може да е тя“.
— Спри! — извика Лайла. — Спри веднага!
И като по чудо жената се подчини. Вдигна глава; кръвясалите й очи бяха толкова широко отворени, че сякаш заемаха половината й лице. Тя се изправи, хванала в ръце тухлите, от които капеше кръв. Една червена, една синя. Бог да благослови Америка. Лайла видя, че два зъба на Роджър стърчат от пашкула, висящ от брадичката й.
— Внимавайте, шерифе — каза един от мъжете. — Определено ми прилича на бясна.
— Пусни ги! — Лайла вдигна глока. Никога не се беше чувствала по-уморена, но ръката й не трепваше. — Пусни тухлите!
Джесика пусна едната и като че ли се замисли. После вдигна другата тухла и се втурна — но не към Лайла, а към един от мъжете, който се беше приближил, за да вижда по-добре. И да снима, колкото и невероятно да изглеждаше. Мъжът беше насочил мобилния си телефон към Джесика. Докато тя се приближаваше към него, той изквича, подви опашка и побягна с приведена глава и свити рамене, като блъсна момичето с анцуга на земята.
— Пусни пусни пусни!
Подобието на Джесика не й обърна внимание. Прескочи момичето с анцуга и вдигна тухлата. Зад Лайла нямаше никого, всички съседи се бяха пръснали. Тя стреля два пъти и главата на Джесика Елуей се пръсна. Парчета кости с руси кичури полетяха назад.
— Боже мой. Боже мой. Боже мой — повтаряше падналото момиче.
Лайла му помогна да стане.
— Прибирай се у дома, скъпа. — И когато момичето зяпна Джесика Елуей, повиши глас: — Всички, прибирайте се! Вкъщи! Веднага!
Онзи с мобилния телефон се беше приближил пак и търсеше добър ъгъл, от който да заснеме цялата касапница. Оказа се, че не е мъж. Чертите под светлорусата коса бяха меки, като на тийнейджър. Лайла го разпозна от местния вестник — хлапе от гимназията, не му помнеше името, май някаква спортна звезда. Лайла го посочи с треперещ пръст.
— Снимаш ли я с това нещо, ще ти го навра в шибаното гърло.