— Хлапето — Кърт Маклауд, приятелят на Ерик Блас — я погледна и смръщи вежди.
— Не живеем ли в свободна страна?
— Не и тази нощ — каза Лайла. И изкрещя, шокирайки колкото скупчилите се съседи, толкова и самата себе си: — Махайте се! Чупката! Изчезвайте!
Кърт и останалите си тръгнаха, като се озъртаха през рамо, сякаш се страхуваха да не ги погне. Сигурно им изглеждаше луда като жената, която беше застреляла току-що.
— Знаех си, че не бива да слагат жена за шериф! — извика през рамо един мъж.
Лайла потисна желанието си да му покаже среден пръст и отиде при колата си. Пред очите й беше паднал кичур коса и тя го махна с паническо движение — помисли си, че онази гадост се опитва да поникне от кожата й. Облегна се на вратата, пое няколко дълбоки глътки въздух и натисна копчето на микрофона.
— Лини?
— Да, шефе?
— Всички ли идват?
Пауза.
— Ами, имам петима — каза накрая Лини. — Двамата Уитсток, Елмор, Върн и Дан Трийт. Рийд също ще дойде, но по-късно. Жена му… заспала. Предполагам, че съседът ще трябва да се грижи за Гари, горкото дете…
Лайла направи сметката и получи осем души — доста малко, ако искаш да спреш анархия. Никоя от жените заместник-шерифи на Дулинг не беше отговорила на обажданията на Лини. Лайла се запита как ли се справят в затвора. Затвори очи, започна да се унася и се насили да ги отвори отново.
Лини говореше за безбройните спешни обаждания. Имаше над десет мъже като Рийд Бъроуз, които изведнъж се бяха оказали единствени пазители на малките си синове.
— Някои от тези идиоти искаха да им обяснявам как да нахранят собствените си деца! Един идиот ме попита дали Федералната агенция за спешни случаи е създала център за грижи за децата, защото имал билети за…
— Някои от тях дойдоха ли в участъка?
— Кои? От ФАСС ли?
— Не, Лини. Някой от заместник-шерифите. — Без Тери. Само не и Тери. Лайла не искаше Тери да вижда какво е останало от човека, с когото най-често беше партньор през последните пет години.
— Още не. Единственият тук е онзи старец от „Осинови магистрала“, доброволецът към пожарната. Питаше дали може да помогне с нещо. Сега е отвън, пуши си лулата.
На изтощения й и шокиран мозък му потрябваха няколко секунди, за да смели това. Уили Бърк, който знаеше за приказните кърпички и караше онзи раздрънкан форд пикап.
— Искам го.
— Него ли? Сериозно?
— Да. Намирам се на Ричланд Лейн 65.
— Това не е ли…
— Да. Положението е лошо, Лини. Много лошо. Джесика уби Роджър. Явно е срязал покривалото на лицето й. Настигнала го отвън и… а после погна с тухла едно хлапе, някакъв задник, който се опитваше да направи шибана снимка. Не беше с ума си. — Какъв ум, помисли си Лайла. — Предупредих я да спре и когато тя не го направи, я застрелях. Мъртва е. Нямах избор.
— Роджър е мъртъв? — Никакъв коментар за това, че жена му е мъртва. Лайла не беше изненадана. Лини винаги беше харесвала Роджър.
— Прати Уили при мен. Кажи му, че ще транспортираме две тела до моргата. Да вземе брезент. Задръж заместник-шерифите в участъка. Ще дойда веднага щом мога. Край.
Наведе глава и понечи да заплаче. Сълзи обаче нямаше. Тя се запита дали човек може да е прекалено уморен, за да плаче. Изглеждаше й възможно. Днес всичко изглеждаше възможно.
Телефонът й в малкия калъф на колана й иззвъня. Беше Клинт.
— Здрасти, Клинт — отговори тя. — Времето наистина не е най-подходящото за разговори.
— Добре ли си? — попита той. — Изобщо не ми звучиш добре.
Лайла не беше сигурна откъде да започне. От Роджър и Джесика Елуей, които лежаха мъртви в двора? От халюцинацията, която беше получила при далекопроводите в гората зад останките от бараката на Труман Мейуедър? От Шийла Норкрос? От Шанън Паркс? От деня, в който Клинт най-ненадейно беше прекратил частната си практика? От брачните им клетви?
— Не заспиваш, нали? Лайла?
— Не, не заспивам.
— Джанис е… извън строя. Дълга история. Хикс е изчезнал. И се оказа, че аз съм шефът тук.
Лайла отвърна, че съжалява. Ситуацията бе трудна, в това нямаше съмнение. Но може би щеше да изглежда по-добре, след като поспи. Съпругът й можеше да го направи — да заспи и после отново да се събуди.
Той каза, че ще се прибере да провери сина им. Джаред му казал, че си е ударил коляното и че не било нищо сериозно, но Клинт искаше да се увери лично. Да се срещнат там?
— Ще опитам. — Но Лайла не знаеше кога ще успее да се измъкне. Знаеше само, че се очертава поредната дълга нощ.