250 години след Кристофлуу се потвърди далновидността на нашия свят прародител Бруно Първи: с изключение на рода Мьоцли всички останали семейства са напълно западнали духовно: Кюнци, Люти, Марти, Мерки, Майли, Рюмбели, Шмуки, Щели, Щуки, Цвингли, Йеги, Брендли, Егли и Сахли са се изродили в рошави, неподдържани типове, които с грухтене вървят по леда и се боричкат с дивите животни за някой кървав кокал.
Единственият ни сериозен конкурент е родът Нюсли, семейството на наследниците на някой си Харпо Нюсли, който през годината на голямата катастрофа владеел нещо, което наричали «Нацонална банка». За съжаление значението на тази дума е изпаднало в забрава, така че ми е невъзможно да го назова по-точно.
Хората наричат Нюсли също и «Сивите кардинали», тъй като те лично не се появяват, а изключително потайно предприемат коварни действия срещу нас. Твърдят, че притежавали някакъв си «документ», според който храмът на Спящия крал бил тяхна собственост. Тъй като ние нито знаем какво е това «документ» нито как така някой си може да твърди такива неща, естествено, отхвърлихме смешните им искания.
Както узнахме, Нюсли обитават подземно укрепление от Старото време и вършат потайните си дела зад дебели железни врати, които нашите оръжия не могат да пробият.
Без съмнение имат план да разширят позициите си в околностите на Цюри, да разузнаят въоръжението ни и да превземат храма. Както се говори, поддържали търговски връзки с народи в Дойцланд, Италия и другаде и там вербували ужасни чудовища, за да се подготвят за решителния ден.
Хвалете, о звезди на небето, Спящия крал, който някога ще властва над всички хора и над всякакви земни гадини! Аз, Макс Мьоцли, потомък на Бруно Мъдрия, първосвещеник на ордена на бролианите, с настоящото известявам на рода си да знае, че вчера пред мен се яви мъничко човече и каза следното: «Изкуфял дъртако, време е да се оттеглиш в пенсия и да предоставиш кормилото на следващото поколение, бейби.»
Поради умопомрачението, в което внезапно изпадна престарелият ми баща Макс Мьоцли, сега аз имам грижата да пазя наследството на нашите предци и да стегна гвардията на Спящия крал за борба срещу коварните злодеи на Сивите кардинали.
Макар и да гледаме като на досадни мухи на негодниците, които не се срамуват да атакуват от засада с арбалети нашите братя, когато отиват на ловни или търговски експедиции, то тяхната непоправимост и неотстъпно упорство подкрепиха решението ми да ги изтръгна до корен. Няма да търпим повече дългоухите типове с носове като ледени висулки, които наричат себе си Нюсли, на всеки труп, който оставят след себе си, да продължават да забиват парче кора, с която ни призовават «да издължим най-сетне неизплатените от 2012г. данъци» ако не искаме да загубим храма си.
Лошите шеги, които си позволяват с нашите братя, са богохулство спрямо Спящия крал!
Затова, о кралю Де Броли, моля твоята благословия за наказателна акция, която…
Скоро ще отминат дните на мраза, защото отвсякъде в света се съобщава, че започва голямо топене на ледовете. Глетчерите се отдръпват и вестители от всички части на страната бързат насам и съобщават за огромни сгради, чиито върхове вече тук и там се подават от леда и карат всички хора да ликуват от радост.
В Генеева, чува се, народът вече танцувал върху тънкия лед, а от далечната Италия стигна до нас вестта, че жителите на Милано вече призовавали за лов на всички жени с гореща кръв, за да създадяли една «гранде династия», която някога щяла да господства над Южната земя, по която, както се носи мълвата, вече покълвали първите цветя…
След неспокойната нощ утрото изглеждаше като продължение на кошмара.
Викове от дрезгави гърла го събудиха от леката му дрямка и когато скочи полузамаян, блъсна черепа си в една висяща от тавана греда. Тя се събори на пода сред вихър от мръсотия, паяжини и разпилян мъх и вдигналият се прах закри погледа му.
Аруула скочи от твърдото си легло, мечът беше вече в ръката й и тя бдително се озърна.
Мат взе аварийния си пакет, хвана свободната й ръка, отмести проядената от червеи врата и внимателно се огледа навън. Току-що изгряващото слънце беше над върховете на дърветата и лъчите му сякаш още повече нагорещяваха блатото. Гъста синкава мъгла се извиваше от земята и караше оградената постройка, която бяха открили предната вечер, да изглежда като омагьосан замък.