Когато Мат и Аруула видяха посетителя си, размениха слисани погледи. Беше висок само около осемдесет сантиметра, имаше уши като на прилеп и чушка, с която джуджето Дългоноско би се гордяло. Гномът беше сбръчкан като стогодишен старец, но сивите му, хвърлящи лукави отблясъци очи бяха по-скоро на петнайсетгодишен.
Мъжете с шлемовете току-що бяха затворили вратата зад гнома, когато той остави подноса на пода, обърна се, постави ръце зад гигантските си локатори и им се изплези. Изглежда, не изпитваше особен респект към братята от ордена. Това си наблюдение Мат отчете засега в графата «положителни».
— Добре дошли в храма на бролианите — каза гномът на гърления диалект на суицаните и се обърна към тях. — Имате честта да се запознаете със Зеп Нюсли, Първият шпионин на славните Сиви кардинали от Цюри. — Зеп се изпъчи с разкрачени нозе пред тях, подпря ръце на хълбоци, така че черната му наметка се набра, изду и преметна върху птичите му гърди. — А кои сте вие?
— Наричат ме Маддракс — каза Мат.
— Аз съм Аруула.
Зеп първо разгледа основно Мат, после се обърна към спътницата му. Погледът му пробяга общо по всичките й закръглености и се спря по-специално на великолепните й гърди. Онова, което видя, изглежда, му хареса.
— Откъде идвате? — попита. — Никога не съм ви виждал.
— От Южната земя — каза Мат за по-кратко. Този чешит вероятно не би могъл да проумее истината. — Какво възнамеряват да правят с нас бролианите? И какво правиш ти тук?
— Пленник съм като вас — отвърна Зеп. Пристъпи до прозореца, изправи се на пръсти в ботушите си от дивечова кожа с обърнати кончови и притисна чушката си в долния ръб на стъклото. — Спипаха ме преди няколко дни по време на акция, за която поради служебни и семейни съображения не бих искал да ви давам информация. — Че го бяха спипали по време на опит за кражба, би могъл да признае, но се страхуваше от по-нататъшните въпроси на съкилийниците си, защото в такъв случай щеше да се наложи да говори за мистериозната болест, която го караше да краде.
Той се обърна.
— Естествено, за хитър шпионин като мен би било лесно да се измъкне оттук. Но къде да ида?
— Може би при твоя народ? — попита Аруула.
Лицето на Зеп помръкна. Изглеждаше като че ли това едва ли е възможно поради лични причини.
— Макар че в тази представа има нещо примамливо — каза той, — по причини, върху които, за съжаление, не мога да се разпростирам нашироко, напоследък копнея за широкия свят. — Посегна към невидимо джобче под наметката си и измъкна три малки, черни пури и запалка. Едно от «белодробните торпеда» стисна между устните си, другите поднесе на Мат и Аруула. Аруула отказа учтиво, а и Мат беше отказал пушенето още преди години. Така беше добре, в този свят автоматите за цигари бяха рядкост.
Зеп щракна запалката — беше «Зипо», «Made in Hongkong».
— Откъде имаш тази запалка? — попита Мат.
Зеп се изчерви.
— Бълвача на огън ли имаш предвид?
Мат кимна.
— Намерих го — каза Зеп и още повече се изчерви. Беше слаб лъжец. Личеше му на върха на чушката, че е откраднал «Зипо»-то. А когато след първото вдишване на дима се закашля, Мат разбра, че не е свикнал с пушенето. Вероятно е задигнал също и пурите.
Седнаха на пода и се заеха с подноса. Неопределена месна каша и кана вода. Аруула и Мат стиснаха зъби и се нахвърлиха върху яденето. Гладът ги подтикваше да го правят. Бездънните джобове на Зеп избълваха малки торбички с подправки, така че успяха поне да придадат на обяда си малко финес.
Когато свършиха, облегнаха се с гръб към стената и размислиха за положението си. Зеп им обясни някои неща, които Мат беше узнал отгоре-отгоре от «таткото».
— От безброй поколения — заразказва Зеп — родовете Нюсли и Мьоцли са скарани. Причината за непрестанния спор е в това, че ние, Нюсли, от векове се мъчим да наложим полагащото ни се по закон право. Притежаваме документ, който удостоверява, че храмът на Спящия крал ни принадлежи.
— Какво? — изплъзна се от устата на Мат.
— Малко преди Кристофлуу — продължи Зеп — някакъв си господин финансова служба възложил на високоуважавания ми праотец Харпо Първи да конфискува имуществото на един господин, който му дължал 250 000 така наречени франка. За съжаление името на господина вече не ни е известно, тъй като мишките са нагризали хартията…
Мат спонтанно предположи, че Де Броли е бил човекът, който е дължал на финансовата служба 250 000 франка.
— Харпо Първи трябвало да управлява имуществото, докато безименният господин изпълни задълженията си. И до днес родът ни се стреми към изпълнението на това поръчение. — Удари се по гърдите. — Ние, Нюсли, сме известни именно с това, че гледаме сериозно на дълга си.