Тържественото му шествие толкова много намирисваше на бездарна комедия, че Мат с мъка сдържаше смеха си.
Всъщност за смях нямаше и никакво основание, защото до краля стояха трима господа в тъмни раса и с каменни физиономии наблюдаваха бегълците. Отляво и отдясно на Мат, Аруула и Зеп се наредиха пет-шестима мъже с пистолети, с шлемове и доспехи като преторианците на Цезар. Мат почти не се осмеляваше да се обърне. Бягството беше по-скоро безсмислено. За миг щяха да ги направят на решето.
— Какво означава дръзкото хилене на лицето му? — попита сърдито Де Броли. Отхапа от ябълката и заканително посочи с пръст командир Дракс. — Не знае ли кой стои пред него?
Мат го гледаше втренчено. Нищо не му хрумваше.
— Той е пред Клаудиус Първи — каза Де Броли високомерно, — божественият император на всички известни светове.
— На колени, кучи, га хортуваш с краля — каза гърлен глас зад Мат.
Нямаше съмнение, продължилото с векове преохлаждане беше увредило царствения мозък на Негово Величество. Макар и съвсем буден, сега Спящият крал беше напълно изкуфял.
Само небето знаеше какви са плановете му…
«Този път поне да ме бяха удряли на друго място» — помисли си Мат, когато отново дойде на себе си. В главата му сякаш се извършваха усилни пътностроителни работи. Всички кокали го боляха.
Когато отвори очи, утрото сивееше. Отново беше в стаята в кулата. Когато погледът му попадна върху прозореца, съзря Аруула. Държеше Зеп Нюсли на раменете си. Гномът наблюдаваше от прозореца и коментираше с тих глас нещо, което виждаше там.
— Айайай — измърмори той, — тези не изглеждат никак добре… Виж онзи…
Мат с мъка се надигна. Когато застана на краката си, силно му се зави свят. Отвън нахлуваше в ушите му някакво бъбрене. Освен това чуваше множество стъпки на ботуши. Звучаха по-скоро като грохнали и пострадали, отколкото напети.
Когато стигна до прозореца и с охкане се подпря на перваза до Аруула, съгледа около двайсетина омаломощени братя на ордена, които се олюляваха от гората към храма. И дума не можеше да става за стройна маршова колона. Повечето воини изглеждаха, сякаш се бяха счепкали с тараци. Шлемовете им бяха очукани, железните ризници — с кървави петна и разцепени от саблени удари. Мнозина от тях държаха в ръцете си изкривени или счупени мечове. Целият боен отряд създаваше впечатлението, че е оставил зад себе си голямо военно фиаско. В утринния сумрак погледът на Мат попадна върху куцукащите фигури с разкървавени носове, подути очи и беззъби уста.
Божественият император на всички известни светове, който вървеше начело на разнебитената си войска, залиташе както при въздействието на 4,8 промила алкохол. Плешивият му, осеян с петна като от изгорено череп създаваше впечатлението, че е влязъл в съприкосновение с насмолена факла. Двама първосвещеници, чиито раса се бяха превърнали в дрипи, го подпираха, макар че и сами едва се държаха на краката си. Славната войска на Клаудиус Първи изглеждаше, сякаш беше преживяла своето Ватерло.
Зеп се кискаше злорадо.
— Какво е станало? — попита Мат с мъка, докато на всяка сричка през главата му минаваше пареща болка. — Да не би гуулите да са нападнали отново?
— О, не — рече Зеп. Разказа, че след полунощ новосъбудилият се крал потеглил начело на войската си към Цюри, без съмнение, за да прогони гуулите и да разреши в своя полза древната вражда, за която са му разказали първосвещениците. Очевидно въпреки превъзходството във въоръжението на хората му се е върнал с разкървавен нос.
— Как е възможно това? — попита Мат.
Зеп отново се изкиска.
— Когато си дребен на ръст и искаш да оцелееш, не бива да си глупав — рече той. — Освен това — той се ухили — ние, Нюсли, сме доста състоятелни. — Покашля се. — Наистина, говори се, че богатството не прави човека щастлив, но това, естествено, е лъжа! Поговорката сме си я измислили ние, богатите, за да не ни завиждат бедните.
— Да — каза Мат. — По-добре е да си богат и здрав, отколкото беден и болен.
— Точно така — рече Зеп. — Благодарение на нашето богатство можем да си наемем действена помощ, за да пазим нашата Златна гробница.
Мат ококори очи.
— Златната гробница ли?
— Нашата главна квартира — каза Зеп гордо. — Непревземаема е, защото има железни врати, които са дебели пет лакти.
— Значи ли това, че гадните мършояди от степта работят за Сивите кардинали? — попита ужасена Аруула и свали Зеп на пода.
— Псст, пссст — изсъска гномът. Постави пръст на устните си и се огледа, сякаш се страхуваше, че могат да ги подслушват. — Да приемем — продължи той, — че имат доста ненаситен трапезен нрав… Но кои сме ние, че да се надигаме против обичаите на чужди народи? Вудан с божествената си сила не е ли създал гуула така, както и кръвожадния тарак и слузестия охлюв? Не изпитва ли и гуулът болка, когато го ударят? Не кърви ли и той, когато го прободат?