От някогашния му характер, за който Мат знаеше само онова, което тогава разпространяваха медиите, бяха останали страстта му към колекциониране на оръжия, интересът му към бъдещето и алчността за пари. От безбройните нелепости, които Руеди Четвърти му беше наговорил, размекнатият мозък на Де Броли си беше създал един склонен към преврати финансов министър, който е в съюз с някакви си извънземни сили.
— Командир Дракс — продължи той, — предвид на трудната ситуация, която цари в момента в империята ми, след дълги размишления и обстойни консултации с моите съветници реших да дам още един шанс на Вас и на Вашите забележителни приятели…
Мат наостри слух.
— Отец Руеди, приближете се. — Де Броли махна с ръка на Руеди Четвърти, който бързо пристъпи иззад тапицираното с тарашка кожа кресло и от гънките на расото си извади странен уред. Изглеждаше като комбинация от пистолет и спринцовка.
— С настоящото назначавам командир Дракс, Аруула и… хм…
— Зеп Нюсли — рече бързо Зеп, мислейки, че назначението при всички случаи означава нещо положително.
— … и Зеп Нюсли за извънредни агенти на моята империя. — Де Броли стана и с ръка даде знак на отец Руеди, който след това застана зад Мат и натисна острата цев на странния уред към откритата кожа на врата му. Мат не беше в състояние да предприеме нещо, макар че се чувстваше крайно тягостно. «Имаше някога филм с Кърт Ръсел, как ли се казваше…?»
— Всеки от вас ще получи от арсенала ми меч и две гранати с бързодействащ упойващ газ. Вашата задача: Ще проникнете в Златната гробница на размирния финансов министър и ще елиминирате извънземните наемници в срок от дванайсет часа. За да спазите времето, измислих за вас специална мотивация. — Кимна към расоносците. — Отец Руеди, изпълнете длъжността си.
Цък! — изщрака се, после нещо убоде врата на Мат. В същия момент отдясно и отляво на него се чу още два пъти по едно цък. Аруула и Зеп уловиха вратовете си.
«Гърмящата змия — студени тръпки побиха Мат. — Така се казваше филмът…!»
Де Броли го погледна радостно.
— Гарантирам ви шанса да откупите свободата си. За да не дезертирате, отец Руеди ви е имплантирал по една от така наречените интелигентни бомби. Беше конструирана от един даровит изобретател, чиито изследвания финансирах.
— Какво е това интелигентна бомба? — попита отстрани Зеп.
— Ще ти разкажа някой друг път — каза със задъхване Мат, който все повече се чувстваше като Снейк Прискин: изоставен от щастието, в отчаяно положение и на всичко отгоре — с интелигентна бомба в тялото.
— Както казахме, имате дванайсет часа с помощта на газа да подготвите Златната гробница за атака — каза Де Броли. — Запъртъкът познава мястото, ще ви помогне.
— Запъртък ли? — попита Зеп. Огледа се. — Какъв запъртък?
— След изтичането на дванайсетте часа телата ви ще бъдат разкъсани на съвсем дребни парченца. — Де Броли широко се ухили. — Чувал съм, че това нещо било доста нездравословно. Следователно преди изтичането на срока трябва да бъдете отново тук, за да можем да отстраним бомбите.
Аруула погледна Мат с ужас в очите, докато Зеп Нюсли по-скоро имаше вид, сякаш страшно го сърби задникът.
Мат беше твърде шокиран, за да забележи как дългите пръсти на Зеп светкавично се плъзнаха под расото на отец Руеди и отмъкнаха пистолета за имплантиране на бомбите.
Надолу по склона трябваше да си пробиват път през плетеница от паднали букове, ясени, явори и ели. Водата от топящите се снегове и свличащите се камъни през пролетта бяха повалили стометрова ивица от гората. Намиращите се между стволовете каменни отломъци и избуяващи трънаци, които тримата разчистваха с мечовете си, не улесняваха спускането.
Когато слязоха сред светлата зеленина, натъкнаха се на непроходимата стена от гъсти, ниски дървета и гъмжило от тръни около тях. Зеп смяташе, че дванайсет часа са дяволски кратък срок, та затова е за препоръчване да се поеме по прекия път към Цюри. Но едва след дълго търсене, на километър по̀ на юг откриха възможност да навлязат в гората — и то тъкмо там, където върху мочурливата земя растеше двуметрова тръстика. Затъваха до глезените във вонящата вода. Едва в една просека с висока колкото човешки бой трева почувстваха твърда почва под краката си.