— Моля, чичо Гнепф — каза Зеп покорно. — Не Зепчо — Зеп! Вече съм възрастен и…
Гнепф, най-старият му чичо, изпълняващият длъжността шеф на рода Нюсли, навири нос и присви недоволно очи.
— Ами добре — рече той. — Тогава ни докладвай как успешно си изпълнил свръхважната си задача.
— Разкажи ни също и как успя да ни предупредиш за ужасното нападение на Мьоцли по-миналата нощ — допълни вторият чичо с преливащ сарказъм.
— Да, разкажи ни как ни спаси, племеннико — вметна язвително третият чичо.
— Ами… — Зеп се сви от смущение. — За съжаление поради причини, чието подробно излагане сега би отнело много време, беше ми невъзможно навреме да се свържа с чуждестранните легионери и да им съобщя за въоръжените сили на Мьоцли — каза той. — Но моля да проявите разбиране към опасната за мен ситуация. След като проникнах в храма на Спящия крал, бях въвлечен в разгорещена битка с Мьоцли…
— Колко интересно — рече чичо Гнепф. — Разкажи ни нещо повече, Зепчо. Разкажи ни всичко.
Зеп се поразтърси и си пое дълбоко въздух. Тогава се разпростря надълго и нашироко и им разказа всичко: Как във вътрешността на храма попаднал в яма със змии. Как се е борил със седем гигантски змии и се спасил от ямата. Как в убийствен дуел се сражавал с шестима облечени в доспехи и шлемове Мьоцли. Останал жив само благодарение на един сгромолясал се полилей. Как в подземията на храма се натъкнал на гигантски охлюв и как му видял сметката с един боздуган. Как покрай другото спасил три кръшни девици от Ориента. Как лично стоял пред студеното легло на Спящия крал и му се подигравал. Как почти бил готов да удуши Спящия крал с възглавница. Как върху него се нахвърлили дванайсет елитни бойци и след борба, която отнела десет жертви, бил хвърлен във воняща тъмница, в която се запознал с приятелите си Маддракс и Аруула — всъщност чужденци, но инак съвсем мили хора — и след неколкодневно пленничество на хляб и вода организирал бягството им.
И за да докаже, че шпионската му акция не се е провалила съвсем, с изпъчени гърди отметна мантията си и представи на чичовците си като славна плячка различни ръсачки за сол и пипер, дамски жартиер, три стенни свещи, единайсет отчасти ръждясали ключа, кутийка мехлем за нос, малка черна четка за ботуши, оглозган кокал, пистолета за имплантиране на интелигентни бомби и двете газови гранати, с които спящият някога, а сега буден крал го въоръжил, за да се върне у дома и да подготви Златната гробница за атака.
След като обясни на чичовците си начина на действие на гранатите и какво е това бомби, погледът на чичовците му, който беше насочен с неподправено отчаяние в тавана, се посмекчи и те се обърнаха към Мат и Аруула, които със зяпнали уста изслушаха доклада на Зеп.
— Можете ли да потвърдите изложението на нашия племенник? — попита чичо Гнепф.
Мат и Аруула усърдно закимаха с глава. А какво друго им оставаше да сторят? Все пак Зеп ги беше отървал от ноктите на гуулите и не биваше да злепоставят другаря си.
Чичо Гнепф даде на Фанти знак с ръка. Носещият монокъл регистратор взе пистолета за имплантиране на бомбите и го предаде на шефа на рода.
Чичо Гнепф и братята му разгледаха от всички страни странния предмет, въртяха го в ръце, мръщеха навъсени чела и после се съвещаваха на диалект, който беше така гърлен, че Мат и Аруула не разбраха нито дума. Дори на Зеп, който настрои дългите си уши за атака, изглежда, му беше трудно да разбере мърморенето им. Че накрая все пак го разбра, Мат позна по лицето му, което отначало стана бяло и после — тъмнозелено, сякаш ги грозеше голяма опасност.
След различни «кхъм» двамата по-млади гноми седнаха обратно на столчетата си, а чичо Гнепф отново фиксира с поглед своя племенник.
— Значи са ви освободили със задължението да ни отровите, та така нареченият крал да може да влезе тук с фамилията Мьоцли? — попита той.
— Да, да, така е — побърза да потвърди Зеп. — И тъй като сме напълно изложени на бомбите им, по пътя насам измислих следния план, който да послужи за нашето и за вашето спасение…
Чичо Гнепф вдигна едната си ръка, за да го накара да млъкне. Погледът му попадна върху пистолета за имплантиране на интелигентните бомби.
— Значи казвате, че с този уред са ви направили безволеви роби на Мьоцли?
— Нямахме друг избор, чичо — каза бързо Зеп. — Маддракс и Аруула могат да го потвърдят.
Мат и Аруула побързаха да подкрепят твърдението на Зеп.
— Имаме само около осем часа време — рече Мат, — тогава ще хвръкнат главите ни от раменете.