— … и ще бъдем съвсем мъртви — каза Зеп. — Аз съставих следния план, за да осуетим…
— Това е наистина добър план — прекъсна го Мат и се озърна търсещо. — Има ли тук задна врата?
— Задна врата ли? — повтори като ехо чичо Гнепф. — Да, но…
— Много добре! — не спираше Мат. Бомбата във врата му го подтикваше към разумно бързане. — Ще се върнем обратно при Мьоцли и ще им кажем, че сме повредили бравата на задната врата, така че могат да нахълтат през нея. Щом ни отстранят бомбите и минат през вратата, вие ще използвате сънните гранати и ще ги упоите.
— И аз казвам: Това е добър план — повтори Зеп.
— Дадено — каза чичо Гнепф и примига към братята си. — Но ние също имаме план. — Посочи Зеп, Мат и Аруула. — Покажете ми как се използва уредът.
Показаха му. Чичо Гнепф ги погледна внимателно и тогава направи бързо движение с ръка.
Дребни като джуджета стражи се нахвърлиха изотзад върху тримата другари и ги събориха. И макар че на Мат и Аруула им бяха нужни само секунди, за да се освободят от гномите, времето беше достатъчно чичо Гнепф да приведе в действие гадния си план. Преди тримата да се усетят, той инжектира още три интелигентни бомби във вратовете им.
Аруула изкрещя.
Зеп пребледня.
Мат се хвана за главата. Коленете му омекнаха. Светът се завъртя пред очите му. «Кръвообращението ми…»
— Тъй… а сега ще свършите една работа за нас! — чу той като през памучен тампон гласа на Гнепф, който, изглежда, все повече се отдалечаваше, докато на Мат му причерня пред очите. Успя да чуе как Зеп и Аруула пльоснаха на пода. Самият той се стовари с трясък върху масичката и повърна във висока дъга, така че двамата по-млади чичовци, които седяха там, се разбягаха с гнусни ругатни.
И тогава в главата му… се чуха гласове! Звучаха механично. Машинно. Студено. Ледено студено.
— Идентификация!
— Стрела-гръм. Фабричен номер 4711. Интелигентна минибомба. 1-во поколение. Изобретател: Ото Фортенски. Година на производство 2009. — Идентификация!
— Дито.
— Дито?
— Да, Дито. — Ти какво правиш тук?
— Чакам заповед за изпълнение на задачата.
— Пречиш на изпълнението на моята задача.
— Бях първа тук.
— Централно служебно предписание 201 248 — NCC–1701: Валидна е винаги последната заповед. Последната заповед получих аз. Тя гласи: Детонация след 11 часа и 58 минути. Твоята задача?
— Детонация след 7 часа и 56 минути.
— Ако ти избухнеш по-рано, саботираш моята задача. Деактивирай се.
— Не мисля да го направя!
— Това е метеж!
— Е, и? Аз също искам да се детонирам!
— Имаш функционална повреда! — Деактивирай се!
— Ти можеш да ме…
Мат не вярваше на ушите си. На Ото Фортенски, изобретателя и програмиста на интелигентната бомба, му е хлопала някоя дъска. Но това вече не го смущаваше. Това че съпреживя с гънките на мозъка си дискусията на продуктите на Фортенски беше по своему достатъчно.
— Тогава ме принуждаваш да отида до крайност!
— Какво ще рече това?
— Аз ще те деак…
— Аз ще те деактиви…
Мат долови кратко изщракване, после доби чувството, че усеща лек дъх на изгоряло. Механичните гласове замряха. Кръвообращението му отново се подобри.
Изправи се и измери с поглед гномите зад масата, които с малки салфетки бършеха оцапаните си сака. Изгледаха го с леко отвращение.
Беше оставил най-лошото зад себе си. В спора за своята компетентност интелигентните бомби стигнаха до единственото логично заключение: Взаимно се обезвредиха.
Зеп и Аруула се надигнаха и заозъртаха объркано наоколо. Без съмнение не бяха разбрали нито дума от странния разговор, който се е провел и в техните глави. И така беше добре, защото Нюсли не биваше да узнаят нищо за това. Докато стояха в Златната гробница, пред която гъмжеше от гуули, трябваше да се преструват, сякаш са в ръцете им до гроб.
— Ще се върнете обратно при Мьоцли и ще подготвите храма им за атака — каза Гнепф. Потриваше ръце хихикайки. — Вероятно вие сте крадливи мерзавци и се въртите като ветропоказатели според интереса си. Не вярваме, че имате честни намерения спрямо нас.
— Чичо Гнепф — каза Зеп потресен. — Не можеш да сториш това!
— Знаете какво трябва да направите — рече Гнепф. — Нашите войски ще ви следват. Щом като в храма всичко заспи, ще размахате бяла кърпа. Тогава ние ще влезем, ще вземем пушкалата им и ще ги принудим да извадят бомбите от вас. — И той като братята си прие изражението на психопат, характерно за хора, които прекарват живота си, разигравайки на зарове златни кюлчета на разсеяна светлина в задни стаи.