Гигантски облак от пушек и прах се разнасяше оттам, където преди това се намираше храмът вила на Де Броли. Няколко по-малки експлозии го осветиха призрачно.
Зеп стана и отупа дрехите си от праха.
— Сега се омитам — рече той. — След всичко това вече бездруго не мога да се покажа в Цюри. — Махна с ръка на Мат и Аруула. — Останете си със здраве! И благодаря за всичко. — Потъна сред дърветата.
Мат и Аруула се спогледаха.
След няколко секунди Зеп извика откъм мрака:
— Пу дяулити! Насмалко да забравя! Къде всъщност се намира царството на Тринайсетте острова?
— На север! — извика Аруула.
— На север ли? — извика Зеп в отговор. — Благодаря! — Това беше последното нещо, което чуха от него.
Епилог
Клаудиус Първи, божественият император на всички известни светове — а скоро и на Цюри, — вървеше пипнешком през гората начело на войската си. Там беше не само тъмно, но и ужасно студено.
Какъв досаден пропуск, че не бе помислил да екипира ударните си отряди с прожектори за каски. Можеше да вземе поне няколко джобни фенерчета! Та тук и в очите ти да бръкнат, няма да видиш! Вероятно подобно е било положението и при космическата битка срещу мрачните хора на Дхарк III в сектора на звездата Вега.
Но какво ли беше това?
Клаудиус намръщено се спря и наостри уши. Някъде пред него в гората вървеше опипом и нещо друго. Или?
Даде знак на воините си. Всички се спряха и затаиха дъх. Дали имаше нещо там…?
Изведнъж зад тях нощта се озари от светло сияние. Сраховита експлозия накара тъпанчетата на ушите им да потреперят.
Де Броли се стресна. Посоката, от която прозвуча експлозията, водеше до едно-единствено заключение.
— Дворецът ми! — изкрещя Клаудиус ужасен. — Моят красив, красив дворец!
Побеснял от ярост, се обърна още веднъж и стисна юмруци.
— Ще ми платят, тези проклети…
Проклятието замря в устата му. Защото в същия миг на по-малко от пет метра съгледа непосредствено пред себе си десетки коварно просветващи червени точки.
Заревото на втора, по-слаба експлозия потопи още веднъж гората в бледа светлина. И накара Де Броли да познае червенооката войска на гуулите, която с мляскане вдигна сабите си, преди с рев да се нахвърли върху фамилията Мьоцли и техния крал.
— О, по дяволите — каза Де Броли.
Тогава светлината угасна.