– Тръгвайте! Веднага! – кресва Хейстингс.
Докато пясъчните създания се хранят с поваления си събрат, Брадуел и Ел Капитан изскачат от колата, но Преша остава на мястото си като вцепенена. Втренчила е поглед в пясъчните създания, които се хранят със себеподобни.
– Преша! – кресва Брадуел, като наднича в колата, затъкнал Финън под мишница. – Хайде! Размърдай се! Веднага!
Но тя не му обръща внимание, сякаш е оглушала. Вцепенена е от ужасната сцена, разиграваща се пред очите ù. Тогава Ел Капитан се промушва покрай Брадуел и започва да я увещава:
– Преша, погледни ме. Чуваш ли ме?
Тя кимва.
– Сега затвори очи – казва ù Ел Капитан. – Просто затвори очи, обърни глава и ме погледни.
Тя примигва и затваря очи.
– Обърни се към мен.
Тя се обръща и отваря очи. За миг Ел Капитан занемява. В очите ù съзира нещо, което го кара да остане без дъх. Тя го гледа с надежда. Има нужда от него.
– А сега тръгвай, без да поглеждаш назад, чу ли? – Тя стиска ръката му и излиза от колата.
Хелмут подава хилавата си ръка над рамото на Ел Капитан. В свития му юмрук има нещо. Той го разтваря. Оказва се... птица.
Преша я взима.
– Лебед – казва тя. – Благодаря ти, Хелмут.
– Да, нашият Хелмут е истински майстор – изрича Ел Капитан, ядосан на глупавия си брат, че бе откраднал мига, неговия миг. Значи през цялото време е дялкал този лебед зад гърба му? – Майстор на изненадите.
Всички побягват надолу по хълма към увеселителния парк, преметнали пушки на гръб.
– Тя добре ли е? – обръща се Брадуел към Ел Капитан.
– Добре е! – отвръща той.
– Благодаря за това, което направи – добавя Брадуел.
Ел Капитан не отговаря. Все едно да признае, че Преша разчита на грижите на Брадуел. А той смята, че това изобщо не е така. В този момент земята се разтриса с такава мощ, че Ел Капитан изгубва равновесие и пада, ожулвайки дланите си. В същия миг вижда око. То примигва така силно, че се чува потракване. Ел Капитан става и продължава да тича.
Увеселителният парк е пред тях. Опасан е с телена ограда, отгоре с бодлива тел. През оградата се вижда част от парка – огромен кораб, прекатурен настрани, гигантската глава на Лудия Джон с пропукан череп, но все още закрепена на шията от масивна ръждясала пружина, и виенско колело, което, изглежда, се е откъртило от основата си, претърколило се е и се е заплело в опънатите въжета. Долната част на виенското колело и разноцветните вагони са били пометени от порой – камъни и пръст, понесени от вятъра. Въпреки че цветовете са избледнели, това е едно от най-красивите неща, които Ел Капитан е виждал от доста време насам. Спомня си колко пъти майка му бе обещавала да ги доведе тук. „Догодина, когато няма да сме толкова закъсали.“ Точно преди да я отведат в болницата, му беше казала, че щом я изпишат, ще отидат в увеселителния парк. А той бе отвърнал, че това не е толкова важно. „Пет пари не давам за Лудия Джон. Това е само един глупав клоун.“ Но в този миг съжалява, че не са дошли. Въпреки заобикалящия ги ужас, той не успява да се сдържи и казва на Хелмут:
– Хей, я погледни това!
– Погледни това – повтаря Хелмут. Може би и в него се събужда някакъв спомен.
– Накъде? – пита Преша.
– Наляво! – вика Хейстингс. – След мен. – Той е издръжлив и има дълги крака. Може да се движи много по-бързо, но въпреки това не се отделя от тях и внимателно оглежда земята в краката им и хоризонта.
– Работата е в очите им, нали? – надвиква грохота Брадуел. – Това е най-човешката част от тях. И най-уязвимата. Ако се целим в очите им...
Ел Капитан се замисля за зверовете от руините и че за да ги убиеш, трябва да намериш онази жива, дишаща тъкан, останала непокрита от твърдата каменна обвивка, и да забиеш ножа в нея. Разбира се, че са очите, казва си той наум. Сваля пушката от гърба си и открива огън по примигващите в далечината очи.
– Не! – надава вик Преша. – Така ще привлечеш вниманието им!
Ел Капитан хвърля поглед през рамо и осъзнава, че Преша е права. Няколко пясъчни създания са вдигнали очи от угощението и гледат към тях.
Преша изважда ножа си и без да спира, го забива в едно око. То се пръсва и напоява пръстта наоколо с кръв. Земята се повдига, а после бързо застива. Тази безшумна смърт не привлича вниманието на другите пясъчни създания.
– Дай ми ножа – казва Брадуел. – Аз ще се заема с това.
– Не, аз ще го направя – възразява Ел Капитан.
Но Преша вече е взела преднина. Промушвайки очите с бързи движения, тя проправя пътека, по която да минат.
– Хелмут! – възкликва Ел Капитан, осъзнавайки, че брат му е въоръжен. – Дай ми ножа си.