Хелмут поклаща глава. Не, не, не.
– Веднага ми го дай!
Не, не, не.
Ел Капитан се пресяга през рамо и удря брат си по главата – веднъж, а после и втори път.
– Дай го!
Не.
– Сигурно иска сам да го направи – казва Брадуел.
– Ти луд ли си?
– Луд! – изрича Хелут.
Преша поглежда назад; ножът ù е окървавен.
– Кап! – надава вик тя. Дали иска го спре? Или да му каже да позволи на брат си се пробва?
По всичко личи, че ще изгубят битката. Накъдето и да погледнат, от недрата на земята излизат все повече и повече пясъчни създания. Онези, които погълнаха съществото с окървавеното око, вече настъпват в гръб. Обкръжават ги. Така че защо Хелмут да не опита? И без това е неспособен да се справи. Всъщност иска да види как брат му ще се провали. Бе подарил лебед на Преша, а трябваше да си знае мястото. Сега щеше завинаги да разбере, че е слаб и зависим. – Готов ли си, Хелмут?
– Готов Хелмут! – отвръща брат му.
Ел Капитан зърва едно пясъчно създание. Снишава се към земята и се накланя на една страна. Хелмут вдига ножа и го забива в пръстта на стъпка от целта.
– Дори не си близо! Дай ми проклетия нож!
Хелмут тръсва глава.
Ел Капитан го оставя да опита още веднъж. Този път Хелмут улучва право в целта. Окото се пръсва окървавено и изчезва.
– Ето тук – казва му Ел Капитан. Хелмут пронизва следващото око. Ел Капитан продължава напред, оставяйки брат си да нанася удар след удар. Колкото и да го мрази за това, че успява, изведнъж го обзема гордост. Старае се да пази равновесие. А Хелмут сече наляво и надясно. Двамата са добър отбор, действат бързо и в синхрон. Така ще убеди Преша, че е добър брат. Но тъй като Брадуел не се отделя от нея, Ел Капитан се придвижва към тях.
Хейстингс върви плътно зад тях по пропитата с кръв пътека, а земята потръпва от смъртта на пясъчните създания.
Преша се оглежда. Създанията наоколо са прекалено много.
– Свършено е с нас – казва тя. – Превъзхождат ни по численост.
Те спират, а пясъчните създания стесняват обръча около тях.
Телената ограда на увеселителния парк е на не повече от петдесет метра вдясно. Но дали ще намерят спасение там? Хората, застанали на върха на скоростното трасе, продължават да ги наблюдават. Не е изключено да са в комбина с пясъчните създания или да ги използват, за да подмамят жертвите си вътре. Те бяха заложили капана с чашата за чай. Може би всичко е част от плана им.
– Кап – обажда се Преша, – няма какво повече да направим.
Сърцето му се свива от болка. Погледът ù е напрегнат, сякаш се опитва да запечата всяка черта на лицето му. Никой не го е гледал по този начин.
– Целете се в очите и стреляйте – казва Хейстингс.
– Така само ще ги привлечем – отвръща Преша и поклаща глава. – Но май е все едно дали ще ни убият хиляда, или сто хиляда създания.
– Всичко е въпрос на математика – казва Брдуел.
– Правете каквото искате. Аз лично смятам да стрелям – обажда се Ел Капитан.
– Стрелба – повтаря Хелмут.
Преша
Лудия Джон
Когато Ел Капитан, Брадуел и Хейстингс откриват огън, ушите на Преша зазвънтяват. Зрението ù се замъглява от пясък и прах. Стиснала е здраво ножа, готова да продължи да сипе удари наляво и надясно, когато нещо я блъска в гърба и тя полита напред, стоварвайки се на земята. Ножът полита от ръката ù. Тя опипва пръстта с пламнала длан.
Долавя тежкото пръхтене на пясъчното създание.
Когато се обръща, усеща, че превръзката с мускалите на кръста ù се е разхлабила. Преди да успее да ги притисне към тялото си, те се пръсват в различни посоки.
– Брадуел! Кап! Хейстингс! – надава вик тя. Пясъчното създание надвисва застрашително над нея. Хесйтингс стреля, помитайки главата на създанието и то рухва.
В далечината земята се тресе. Издигат се облаци прах. Неравна пукнатина плъзва към Брадуел. Но той не забелязва опасността. Вдигнал е очи нагоре, оглеждайки околността.
– Брадуел! Изчезвай оттам! – кресва Ел Капитан.
Но разнеслият се грохот е толкова мощен, че Брадуел не го чува. Преша пропълзява далече от пясъчното създание. Иска да се спусне към Брадуел и да го дръпне настрана. Но мускалите са на първо място. Не може да ги зареже просто така. Успява да грабне един, а после и още един.
Ала третият е доста по-далече. Не може да си позволи да го изгуби. Прекалено е ценен. Тя се изтласква от мястото си и се хвърля напред, но близо до мускала земята започва да се пропуква. Хеклибарената течност затрептява.
Изведнъж изниква ръка с цвят на пръст. Появява се уродливо пясъчно създание. Мускалът се търкулва към покритото му с пръст туловище, което се надига от земята. Създанието стоварва ръка върху мускала и стъклото се разбива на парчета.