– Не! – надава вик Преша. Течността попива в дланта на съществото. Изведнъж плътната обвивка от пясък и пръст се разпуква. Виждат се огромните стави на ръката. Кожата е зачервена и… толкова човешка – грамадна, силна човешка ръка. Видът ù е удивителен.
Пясъчното създание се втренчва в ръката си, след което я потрива в гърдите си и я вдига изумено. После поглежда Преша. Стиснала другите два мускала, тя запълзява бързо заднишком, после става и побягва.
Ел Капитан се провиква към нея:
– Залегни!
Тя пада на колене и се свива на топка. В следващия миг Ел Капитан поваля пясъчното създание с един изстрел.
Щом надига глава, Преша вижда, че земята около Брадуел продължава да се пропуква; тънки черни цепнатини пълзят на зигзаг около краката му. Брадуел също ги забелязва. Около него пълзи мрежа от пукнатини.
– Брадуел! – изкрещява тя, неспособна да му помогне. В ръцете си стиска мускалите. Може би щеше да го спаси, ако не се бе върнала за тях. Усеща, че ù прилошава. – Брадуел! – извиква напразно тя.
Хейстингс светкавично се спуска към него и изхвърля тялото му във въздуха. Брадуел се приземява, натъртвайки рамото си, и го поглежда слисан. В същия миг земята под краката на войника поддава. Той пропада надолу. Опитва да се изтласка на повърхността, ала се оказва, че това не дупка, а поредният капан. Единият му крак е заклещен. Обзет от паника, Хейстингс започва да стреля в пръстта. В погледа му се чете безумие. Преша познава това изражение. Виждала го е и преди в очите на войниците от Специалните сили – ужас и крайна решителност. Хейстингс напряга всички сили. Мята се като риба на въдица и запъва свободния си крак в земята, опитвайки да се измъкне от капана. Като вижда какво прави, Брадуел тръгва колебливо към него.
– Не! – кресва Ел Капитан.
Преша осъзнава, че Хейстингс няма избор. Но не може да гледа и се обръща на другата страна. Спира поглед на мъртвото пясъчно създание. Мускулите на ръката му са набъбнали чак до лакътя. Тя си спомня какво бе казала майка ù на Партридж – бионанотехнологичното лекарство в мускалите „не може да разделя тъканите, а само да ги съединява и изгражда наново.“ Очевидно човешките клетки в ръката на пясъчното създание се бяха размножили с неимоверна скорост. За съжаление действието на лекарството не спира, когато трябва. Освен това няма обратно въздействие върху срастванията. Какъв ли ефект ще имат мускалите върху човешките клетки в главата на куклата? Преша е смаяна от удивителната трансформация. Ръката на пясъчното създание е придобила напълно човешки вид. В този миг до слуха ù достига ужасно изщракване. Хейстингтс надава вой, мощен и безкраен. Тя се обръща.
Успял е да се изтръгне от капана. Кракът му от коляното надолу липсва. Останала е кървава каша от разкъсана плът, сухожилия и мускули. Хейстингс подскача два пъти и пада. Кръвта му шурти, попивайки в пръстта.
– Трябва ни турникет! – кресва Брадуел.
С главата на куклата Преша притиска мускалите към гърдите си, а с другата си ръка издърпва колана си. После изтичва при Хейстингс и Брадуел и коленичи до тях.
– Ще се опитам да стигна възможно най-близо до раната – казва тя. – Има една артерия – нарича се феморална. Това е бедрената артерия и трябва да я стегна. Иначе кръвта му ще изтече.
Брадуел я поглежда впечатлен.
– Все пак съм внучка на шивач на плът. Случвало се е да държа пациентите, докато дядо ми правеше ампутации.
Брадуел хваща здраво крака на Хейстингс, а Преша увива колана около бедрото на войника и го стяга с все сила. Ел Капитан се притичва на помощ. С общи усилия успяват да пробият нова дупка в колана и да го закопчаят достатъчно стегнато.
– Хейстингс – обръща се към него Брадуел и го сграбчва за униформата. – Не се предавай. Чуваш ли? Само се дръж.
Ел Капитан се оглежда.
– Всички ще измрем тук.
– Ще измрем тук – отеква гласът на Хелмут.
Преша също долавя раздвижването. Пясъчните създания са привлечени от миризмата на кръв.
– Брадуел – започва тя.
Той вдига поглед към нея.
– Знам. Няма нужда да го казваш. Трябваше да имам повече доверие на Хейстингс и изобщо на хората.
– Не е това. – Иска да му каже нещо. Но какво? Те са на косъм от смъртта, а последния път, когато бяха в подобна ситуация, тя не разсъждаваше, не можеше да говори. Дали да му признае, че я кара да се чувства сякаш пропада? И че се надява той да изпитва същото към нея?
– Какво има, Преша?