Усеща, че гърдите ù ще се пръснат. Вятърът завихря всичко около тях, посипвайки ги с пясък и прах. Тя го сграбчва за ръкава. Неочаквано се разнася музика – звънливите ноти на жизнерадостна мелодия, отекваща гръмко от прастарите високоговорители, създаващи силна микрофония. Изтъркано парче.
– Като камионите за сладолед – отбелязва Брадуел, но Преша няма представа за какво говори. Разнасяли са сладоледа с камиони, от които е звучала музика?
Хейстингс се опитва да надигне глава.
– Не ставай – спира го Брадуел.
Пясъчните създания са чували и преди тази песен. Лицата им са изкривени, примигват неспокойно. Явно свързват мелодията с нещо ужасно. Поглеждат към небето. Затискат ушите си с ръце. Падат на колене, свели ниско глави. Някои от тях започват да стенат жалостиво.
И тогава нещо изсвистява във въздуха. Едно пясъчно създание отмята главата си рязко назад. То надава вик и когато изправя глава, започва да дере с нокти окото си. От раната потича кръв, която се просмуква в покритото с пръст лице на съществото. Втори куршум прелита край Брадуел. Той кара Преша да залегне до Хейстингс и я прикрива с тялото си. Ел Капитан и Хелмут също се снишават.
Пясъчните създания си проправят път в земните недра. Въпреки че са мудни, Преша забелязва, че са обзети от паника. Над тях се сипят куршуми. Един отскача и се търкулва към Преша – малко, твърдо топче. Тя го взима в ръка.
– Това е Би-Би патрон.
– Какво означава Би-Би?
Всички отправят взор към увеселителния парк. Там някъде трябва да са нападателите.
– Откъде стрелят? – недоумява Брадуел.
В същия миг коршум пронизва слепоочието на едно пясъчно създание. Очите на съществото застиват. От гърлото му се надига гъргорещ звук и то рухва безжизнено на земята.
Преша впива очи във високото трасе на скоростното влакче.
– Които да са те, ясно е, че ни защитават.
Докато музиката звучи, пясъчните създания потъват едно по едно в земните недра. Накрая остават само няколко очи, които примигват и също изчезват.
По протежение на оградата около увеселителния парк, стърчат метални колове, които вероятно са забити надълбоко, тъй като пясъчните създания се придвижват и под земята. Оттук Преша вижда пластмасовата глава на клоуна и пукнатината на плешивото му теме, което сякаш всеки миг ще се разцепи и нещо неочаквано ще изскочи отвътре. Устата на клоуна представлява яркочервена дъга, а носът – червена топка, очите обаче са издълбани. Преша има чувството, че ги наблюдава.
Недалече от главата на Лудия Джон се вижда висок стълб. Нащърбен и огънат по средата, стълбът все още е прав. На върха му са закрепени два високоговорителя, които отдалече приличат на метални лилии. Тъкмо от тях идва музиката.
– Кой е там?
Брадуел се взира през телената ограда.
Ел Капитан и Хелмут също стават и се приближават до оградата, само Преша остава до Хейстингс.
– Пясъчните създания отидоха ли си? – пита Хейстингс.
– Засега.
Преша се чувства като замаяна. Във въздуха се носи бавното, протяжно звънтене на мелодията. Вятърът е все така силен, а въздухът – студен.
– Хората там ни спасиха – казва Преша. – Но все още се нуждаем от помощта им. Трябва да приберем Хейстингс на сигурно място.
– Може да ме оставите тук – отвръща Хейстингс. – Аз само ще ви забавя.
– Изключено – отсича Брадуел. – Ти ми спаси живота. Никога няма да забравя.
– Скоро ще се стъмни – казва Преша. – И след като колата издъхна...
– Не е издъхнала – възразява Ел Капитан. – Само... си отдъхва.
– Отдъхва – повтаря Хелмут.
– Добре, при положение че колата е издъхнала, ще бъдем като живи мишени.
– Преша е права – казва Брадуел. – Трябва да разберем кои са хората в увеселителния парк. Имаме нужда от помощта им.
Преша зърва на земята окървавена стрела – същата, която раненото пясъчно създание бе извадило от окото си. Тя пристъпва към нея и я побутва с крак. Краят ù е залепен с тиксо.
– Погледнете – казва тя.
Ел Капитан се приближава.
– Тиксо? Мили боже. Откога не съм виждал тиксо.
Преша се отправя към телената ограда. Оглежда малките четвъртити бараки, представяйки си, че някога са били стрелбища, където можеш да спечелиш златна рибка в найлонов плик, с каквато дядо ù се бе сдобил като малък на италианския фестивал. Беше ù разказал как е хвърлял стрелички по балони, закачени на коркова дъска.
Една сянка се плъзва между бараките. Преша тръгва бързо покрай оградата с надеждата да я зърне отново. И шансът ù се усмихва.
Оказва се момиче с дълга и рошава златиста коса. Лявата ù ръка е обезобразена, стопила се до чуканче точно под лакътя.