Баща му отдръпва ръката си.
– Ще трябва да докажеш, че си готов да загърбиш миналото и да вървиш напред заедно с нас. Ще трябва да се докажеш не само пред мен, но и пред моите хора, които знаят истината за твоето заминаване.
На Партридж това не му харесва.
– Как да докажа лоялността си?
– Не разполагаме с много време.
– Какво имаш предвид?
Металната кутия изпухтява, след което изпуска свистящ въздух.
– Паметта ти.
– Паметта ми? – Партридж усеща, че му прилошава. – Какво си намислил?
– Искам спомените ти за заминаването, за синеокото момиче, за нещастниците, с които си бил навън – всичко извън Купола да бъде заличено.
– Какво? – възкликва Партридж. – Никога.
– Не те ли измъчват спомените за смъртта?
Партридж се отдръпва от разлагащото се тяло на баща му. Отива до отсрещната стена и опира длани на студените плочки; отливката на кутрето му изтраква.
– Имаш предвид спомените за извършените убийства.
– Те също могат да бъдат изтрити. Всичко лошо, грозно и мрачно.
В съзнанието си вижда отново кръвта на Седж и покрусеното лице на майка си, когато черепът на брат му експлодира. Кръв. Ефирен фонтан от кръв като разсейваща се мъгла. За миг му се иска споменът да изчезне, но – не, не може да се откаже от този образ, не може да изгуби всичко, което някога е имало значение за него.
– Не – изрича накрая.
– Но това е единственият начин – отвръща баща му. – Единственият начин да те приема обратно. А ти го искаш, нали?
– Измисли нещо друго, каквото и да е. – Поглежда към баща си. Представя си как притиска шията му с ръце.
– Това е единственият начин – отсича баща му. – Ще се ожениш за момичето.
– За Айралийн?
– Ще се ожениш за нея и ще докажеш лоялността си – ще се откажеш от спомените си, от тази незначителна част от миналото си – и това е окончателно. – Баща му затваря очи.
– Ами ако откажа?
Баща му се усмихва и кожата на лицето му се напуква.
– Не съм от хората, които прощават лесно.
Партридж поклаща глава и казва:
– Но това е невъзможно. Дори да искаш, не би могъл да изтриеш определени спомени. Мисля, че блъфираш.
– Арвин Уийд е един малък гений – изрича тихо баща му, сякаш се унася в сън. – Той може почти всичко. Почти всичко.
Арвин Уийд може да изтрие спомените на Партридж – за бягството му, за срещата със сестра му Преша, за Брадуел и майките, за Ел Капитан и пясъчните създания, за майка му и брат му, за нощта, прекарана с Лайда в месинговото легло в къщата без покрив.
Но не може да спаси Елъри Уилъкс. Дегенерацията на тялото му напредва клетка по клетка. Не може да го избави от смъртта. Или поне засега. Но докато тези машини бръмчат и съскат, поддържайки живота му, баща му остава в играта. В случай че умре, иска Партридж да поеме властта. Но това, което остава неизречено, е, че открие ли Арвин лек за болестта му, баща му няма да има нужда от него. Ако Уилъкс е готов да отстъпи юздите, Партридж трябва незабавно да ги грабне.
Преша
Тиксо
През оградата Преша зърва стара въртележка с кончета, килната на една страна, но все още здрава. Покривът от оголени метални прътове е закрепен за пилоните на конете с разтопени тела, разкривени муцуни, отглени зъби и отчупени опашки. Но най-страшни са очите им: разширени и застинали като в предсмъртна агония. А най-страшното е, че някога въртележката е изглеждала пъстра и весела.
– Не можете да влезете – казва Фандра. – Видели са го. – Тя кима към Ел Капитан и Хелмут, опрял брадичка на рамото на брат си.
Ел Капитан е застанал до Хейстингс, чийто крак кърви по-малко, но лицето му е все така изкривено от болка.
– Мен ли? Какво не ми е наред? – пита Ел Капитан.
– Мен? – изрича Хелмут, очевидно засегнат.
– Ти управляваш ОСР – казва му Фандра внезапно разгневена. – Убил си хора, които обичаме. Мислиш ли, че ще можем да го забравим?
– О. – Какво би могъл да каже? Преди време бе изпълнен със злост и жестокост командир.
Преша пристъпва пред него.
– Той се е променил – заявява тя, осъзнавайки, че това с нищо няма да помогне. Забелязва твърдо стиснатите устни на Фандра. – Оттогава е спасил много хора. Помогнал е на мнозина.
– Това няма значение. Единствената причина да е още жив – тя хвърля поглед към прекършеното скоростното трасе – е защото е дошъл с пророка.
– Пророк ли? – учудва се Преша.
– Брадуел – казва Фандра.
Брадуел е смаян.
– Но аз не съм пророк...