Брадуел пъха ръце в джобовете си и се взира в далечината.
– Капитолият на Съединените американски щати – изрича той. – С други думи сградата Капитолий. Била е с формата на купол. Прекрасен купол.
– Мили боже – възкликва Ел Капитан. – Сградата на американския Капитолий? Този купол ли? Там ли се намира летателният апарат?
Брадуел кима и казва:
– Или каквото е останало от него. Едва ли е много.
– Уилъкс е паркирал летателен апарат в сградата на американския Капитолий? – изрича озадачено Ел Капитан. – По-сантиментално от това здраве му кажи!
– Уилъкс – повтаря смаяно Хелмут.
Духа бръснещ вятър.
– Кап, изглежда, ще си получиш образователната екскурзия.
Преша поема по язовирната стена. Вятърът е силен и при всеки негов порив се бои, че ще я събори. Превива се ниско напред. Вятърът развява косата ù, издува панталоните и якето ù. Опитва се да си представи летателен апарат във вътрешността на огромна сграда. Как ли изглежда?
Поглежда надолу от стръмната стена, където водата се излива с грохот през отвора, разпенена и вряща, и веднага съжалява. Щом вдига поглед, пред нея се стрелва нещо – малко зверче с четинеста козина. Гърбът му е извит като на котка. Но при все това прилича повече на плъх с остри зъби. Животното издава пронизителен писък. Има нокти на краката си, които вероятно се прибират.
– Имаме си компания – казва Преша.
– Аз ще се погрижа – отвръща Ел Капитан.
Очите на животното са червеникави.
– Готви се да скочи – предупреждава го Преша. – Гледай да се прицелиш добре.
Ел Капитан вдига бавно пушката. Хелмут запушва ушите си с ръце. Щом чува щракването на затвора, зверчето се хвърля към Преша. Тя се снишава и се претъркаля настрани. Ел Капитан стреля, но тъй като животното е в движение, пропуска. Тясната му зъбата муцуна се оказва на сантиметри от лицето на Преша. Тя се дръпва, превъртайки се до ръба на стената. Краката ù се изплъзват и тя увисва над самия отвор с бясно изливаща се вода. Държи се за ръба с едната ръка и с лакътя на другата. Зверчето ръмжи срещу лицето ù.
Ел Капитан се хвърля напред, сграбчвайки животното за козината на тила, а то се опитва да хапе. Брадуел хваща Преша за ръцете. Тя сграбчва ръкава на палтото му, притиснала юмруци към мускулестото му рамо. Той я притегля към себе си. Преша продължава да стиска палтото му, докато се опитва да си поеме дъх; наслаждава се на близостта си до него.
Хелмут удря животното, опитвайки се да го отблъсне от брат си. Най-сетне Ел Капитан успява да се освободи. Зверчето го е ухапало до кръв, но в крайна сметка изцвърчава и изчезва.
Опрял ръце на коленете си, Ел Капитан диша учестено. Вдига поглед към Преша и, изглежда, забелязва начина, по който държи палтото на Брадуел. А ако вече смята, че между тях има нещо, този жест може да не му хареса. Ел Капитан е непредсказуем. Затова тя пуска ръкава на Брадуел и изтупва мръсотията от панталоните си.
– Какво беше това, по дяволите? – обажда се Брадуел.
– Нещо като невестулка – отвръща Ел Капитан.
– За малко да ме убие невестулка! – смайва се Преша.
– Само че не успя – отвръща Брадуел. – Спасихме те. Някои хора биха нарекли това романтично.
– Не и според моето определение за романтика – обажда се Ел Капитан.
– Имаш определение за романтика? – учудва се Брадуел.
– Защо? Смяташ, че не мога да бъде романтичен ли? – сопва се Ел Капитан. – По една случайност вярвам в романтиката. Но не мисля, че има нещо общо със спасяването на едно момиче. Това е чисто и просто кавалерство.
Преша си спомня гласа на Ел Капитан, печален и дрезгав. Може би идеята за близостта между нея и Брадуел му напомня за изгубената му любов, която оплакваше с песента. Трудно ù е да си го представи влюбен – но, разбира се, е способен да обича. Все пак е човешко същество, нищо че се прави на толкова твърд.
– Всеки може да бъде романтичен – казва тя. – Ако наистина го иска.
Лайда
Клетва
Лайда седи на ниско столче сред майките и бели грубата кора на събраните грудки. По кожата им са напъпили израстъци, а от някои от тях са покарали филизи, подобни на пипала. Други са складирани от толкова отдавна, че по тях са поникнали морави брадавици като нокти, сякаш всеки миг ще се превърнат в зверове и ще плъзнат навсякъде. И все пак Лайда няма нищо против тази работа. Щом кората им бъде отстранена, грудките стават белички и хлъзгави. Изплъзват се като риба между пръстите ù и тупват право в кофата, в която ще ги задушат на пара. Единственият звук, който се разнася наоколо, е глухото хрущене на тънките ножове.