Стомахът на Лайда се свива, щом зърва Майка Хестра, която влиза през портала на фабриката. Цяла сутрин бе чакала сгоден случай да измоли разрешение от Нашата добра майка да поговорят по личен, но неотложен въпрос. Обикновено Нашата добра майка не приема молби за индивидуални аудиенции. Тя вярва в колективното мислене и смята, че всяка новина се възприема най-добре, когато е споделена пред всички. Вълната може да завлече човека, когато е сам. Но хванем ли се за ръце, ще отскочим и водата само ще се набразди.
Лайда се ужасява от Нашата добра майка и предпочита изобщо да не говори с нея.
И все пак по изражението на Майка Хестра личи, че е успяла, дори Сайдън изглежда доволен. Тя се обръща към Майка Игън и казва:
– Лайда трябва да дойде с мен. Това е заповед от най-високо ниво?
– Така ли? – възкликва Майка Игън.
Хестра кимва.
– Добре тогава. Лайда, нали чу? Свободна си. – Майка Игън отговаря за беленето на грудките и самата тя прилича на грудка – със суха, потъмняла кожа, осеяна с брадавици. Тя няма дете, сраснало се за тялото ù. Изгубила е децата си по време на Детонациите. Лайда става, подхванала ръба на престилката си, в която събира обелките. Навежда се над кофата за боклук, изсипва отпадъците и премества столчето до стената.
Всички майки и деца са вперили погледи в нея. Гледат я по начин, с който вече е свикнала. Горди са, че сред тях има Чиста, но същевременно я презират. Убедени са, че тя не знае какво е страдание. Случва се някой да ù прошепне с враждебност: „Колко си хубава?‟ или „Имаш чудесна кожа“. Един ден тя намери бележка на възглавницата си: „Върви си. Тук нямаме нужда от такива като теб.“ А когато за първи път ù дадоха нож за белене, Майка Игън ù бе казала: „Внимавай. Не бива да съсипваш прекрасната си кожа.“
В такива моменти Преша ù липсва. Не я познаваше добре, но двете бяха преживели много неща за кратко време. Преша никога не я обвиняваше за миналото ù. Лайда е сигурна, че ако можеше да ù се довери, в нейно лице щеше да намери истинска приятелка. Къде ли е тя сега?
Илиа също ù липсва; разказите ù, макар странни и мрачни, бяха увлекателни и в тях имаше поуки, каквито майките предават на дъщерите си.
Докато излиза от подобното на пещера помещение, усеща, че всички погледи са вперени в нея. Пита се какво ли ще си помислят, щом научат, че е бременна. Дали ще я намразят още повече? Затова, че е била безразсъдна. Затова, че се е отдала лекомислено на едно момче. Ще я помислят за уличница. И преди е чувала тази дума. В академията имаше три момичета, за които се говореше, че са порочни. Свършиха в рехбилитационния център. Останаха там дълго, а когато се върнаха, бяха тъжни и носеха лъскави перуки; косите им никога не пораснаха. Какво ли е наказанието за това тук?
Денят преваля, небето е тъмносиво. Облаците са сякаш от пепел.
– Каза ли ù? – обръща се Лайда към Майка Хестра.
– Сама ще го направиш. Тя знае, че искаш да ù кажеш нещо.
– Дали ще ме изгони? Нали няма да пропъди една бъдеща майка?
За миг Хестра замълчава. После продумва с въздишка:
– Тя е непредсказуема. Но е хубаво, че първо ще ù съобщим насаме.
Минават покрай гробището. Внезапно ù се приисква кутията да е отново у нея. Но това би било грешка. Защото Партридж вече го няма.
Приближават се до една сграда, в която се помещава огромна цистерна. Тук живее Нашата добра майка. Отпред стоят на пост две тежко въоръжени жени. Освен копията, стрелите и ножовете, които носят по желание, има и пушки, откраднати от подземните момчета.
– Доведох я с мен – казва Майка Хестра. – По заповед от най-високо ниво.
Жените ги пропускат.
Цистерната се намира в средата на помещение с висок таван и прилича на огромен метален казан. Тронът на Нашата добра майка се издига точно зад него. Ала днес тя не е там. Лежи на една кушетка, а една от майките разтрива врата ù.
– Поеми дълбоко дъх и го задръж – казва тя. – Готова ли си?
Нашата добра майка притваря леко очи и кимва.
Майката рязко извива врата ù и той изпуква.
– Благодаря ти.
Майката става. В скута ù седи дете, отпуснало глава на гърдите ù. Тогава майката зърва Лайда и Майка Хестра.
– Имаш посетители.
Нашата добра майка поглежда към тях и казва:
– Да, очаквах ги. – В сградата е студено, ала ръцете ù са голи и Лайда зърва бебешката уста на бицепса ù, влажна от лиги. – Говори – казва Нашата добра майка.
– Лайда има новина, която е много... – започва Майка Хестра.
– Не ти – прекъсва я Нашата добра майка, която продължава да лежи неподвижно със затворени очи. Лайда вижда парчето от метална решетка, сраснало се с гърдите ù, което леко се повдига в ритъм с дишането. – Лайда, кажи ми какво е толкова важно.