Лайда пристъпва напред.
– Не знам дали...
– Да нямаш новини от Купола? Той свърза ли се с теб?
– Партридж ли?
– Кой друг?
– Не – отвръща Лайда. – Не мисля, че може.
– Значи, те е изоставил?
Слад кратка пауза Лайда отвръща.
– Може и така да се каже.
– Е, това не е новина. Типично за един кръвопиец. Винаги така постъпват. Просто си тръгват.
Лайда поглежда Майка Хестра. „Кажи ù – дава ù знак тя. – Хайде, направи го.“
– Но преди... – продължава Лайда. – Преди той да си тръгне...
Нашата добра майка отваря очи.
Лайда си поема дъх.
– Преди да замине, трябваше да бягаме. Специалните сили бяха навсякъде и...
Нашата добра майка сяда на леглото. Взира се в Лайда с нетрепващ поглед. Цялото ù лице е с фини бръчици.
– Докато бягахме, бяхме сами. Озовахме се в къщата на директора. Нямаше покрив и...
– Разкажи ми какво се случи там.
– Бяхме на последния етаж – продължава Лайда. – Над главите ни бе само небето. Там имаше стара рамка от легло. С четири подпори. От месинг ...
– Лайда, какво ти стори той в къщата на директора?
Лайда поклаща глава. Сълзите напират на очите ù. Тя сплита умоляващо пръсти.
– Нищо не ми е сторил. Нищо подобно не се е случило.
– Да не искаш да кажеш, че те е изнасилил?
– Не!
Нашата добра майка става.
– Значи, казваш, че те е отвлякъл от Майка Хестра, а после те е завлякъл в къщата на директора, където никой не може да чуе виковете ти. – Тя застава на сантиметри от Лайда. – И накрая те е изнасилил.
– Не е вярно! Той не ме изнасили. Нищо такова не се е случило.
Нашата добра майка я зашлевява така силно и неочаквано, че в първия миг Лайда е зашеметена. После по лицето ù плъзва пареща болка. Протяга ръце и Майка Хестра я подкрепя.
– Да не си посмяла да защитаваш този кръвопиец – изрича Нашата добра майка. – Не и тук. Пред мен. – Тя рязко се извръща и яростно блъска с юмруци по стената, докато започва да стене от болка. Най-сетне спира и замръзва на място, свела глава.
– Тя е бременна – изрича тихо Майка Хестра.
– Знам – отвръща Нашата добра майка.
Стаята потъва в мълчание. Ала Лайда не издържа и казва:
– Какво ще правите с мен?
– Нищо – отвръща Нашата добра майка. – Въпросът е какво ще направя за теб. – Гласът ù звучи като дрезгав шепот. А това плаши Лайда повече, отколкото ударите с юмруци по стената.
– Какво искаш да кажеш?
– Смятам да го убия – отвръща сухо тя.
– Какво? – Все още разтърсена от шамара, Лайда усеща, че коленете ù омекват. – Моля те, недей.
– Казвам истината – продължава Нашата добра майка. – Смятам да го убия, а за да стигна до него, ще трябва да убия и други. И без това е време да атакуваме Купола. Време е за война. – После пристъпва към Лайда.
Лайда не проумява как е възможно нещо толкова мимолетно и невинно да доведе до война. Ще умрат хора заради онези кратки мигове в къщата без покрив.
– Недейте – прошепва Лайда през сълзи. – Не го правете заради мен.
Нашата добра майка слага нежно ръка на корема ù. Сетне поглежда Майка Хестра и казва:
– Бебе, което всички ще можем да прегърнем. Ще бъде първото след Детонациите.
– Първото – повтаря Майка Хестра. – Ще бъде оградено от обич.
Нашата добра майка въздъхва и сочи бебешката уста на ръката си. После пъхва пръста си и разтрива венците.
– Две зъбчета – изрича тя. – Казах ли ви? След всички тези години два малки бели израстъка.
Партридж
Нервни влакна
Когато се събужда, Айралийн я няма. Нейната половина от леглото е идеално оправена. Когато открива, че е върнала старата проекция на стаята, се паникьосва. Дали Айралийн ще удържи на думата си и след операцията отново ще се озове във фермерската къща? В противен случай е загазил.
На масата е оставена закуска, отново истинска храна – овесена каша и розов сок. Камерите го наблюдават със стъклените си очи. Партридж се втренчва в тях, сякаш иска да внуши на онези, които го наблюдават, че не се страхува. Но не е вярно. Толкова е изплашен, че загубва апетит. Приближава се до прозореца и зърва стареца с металния детектор. Навежда се навън и се провиква:
– Ей, глупав измислен дядка! Обречен си! Нищо няма да намериш!
Мъжът се обръща, усмихва се и докосва леко шапката си.
В този миг на вратата се почуква.
– Влез.
Предполага, че е Айралийн, която непрекъснато се навърта около него. Ала от другата страна се чува гласът на Бекли: