Ел Капитан е наблизо, но Преша докосва ръката на Брадуел. Пръстите им се сплитат, сякаш са го правили хиляди пъти.
– Бил е тук през цялото време – казва Брадуел.
– По дяволите – обажда се Ел Капитан.
– Но не Уилъкс го е построил – продължава Брадуел. – Направили са го хората, които смята за непотребни.
– Хора като нас – отвръща Ел Капитан.
– Значи е наш – казва Преша и стисва ръката на Брадуел, който в отговор също стисва нейната. – Принадлежи ни по право.
– Точно така – отвръща Ел Капитан.
– Така – повтаря Хелмут.
– В такъв случай – казва Брадуел – остава да си го вземем.
Бързо се връщат в долината и след не повече от половин час обувките им са подгизнали от вода. На някои места нивото стига над коленете на Преша. От студа я заболяват краката.
– Мястото се наричаше Мъгливата долина – отбелязва Брадуел. – Някъде тук е. – И наистина, сякаш да оправдае името си, местността е обвита в мъгла. – Трябва да се изкачим нависоко.
Това означава да поемат по руините наблизо. Под тежестта на брат си Ел Капитан вече изглежда изморен.
– Сигурен ли си?
– Искам да видя какво има във водата – казва Преша.
Нейният глас се оказва решаващ. Тръгват, но руините крият неизвестни за тях опасности – нямат представа дали пясъчните създания и зверовете са оцелели тук. Свиват на изток по посока на Капитолия.
Започва да ръми. Преша превива рамене, за да се предпази от влагата. Косата на Брадуел блести от капчиците дъжд. Той тръсва глава. Скоро се озовават сред нежни фиданки. А водата, студена и тъмна, отново покрива обувките им.
Преша първа чува ръмженето. Спира и се снишава.
– Какво има? – прошепва Ел Капитан.
Наоколо се разнася силен рев. Отеква по-силно от всякога.
– Не знам какво е, но със сигурност е голямо.
– Кап, току-що ми хрумна нещо за образователната екскурзия – казва Брадуел.
– Какво? – пита Ел Капитан.
– Националният зоопарк.
Нещо пробягва през крака на Преша. Тя зърва масивна и възлеста глава като на гущер, покрита с матово стъкло – вероятно плексиглас. Замръзва на място. Животното е дълго близо три стъпки. Плува, като маха с опашка. Преша знае какви животни е имало в зоопарковете – екзотични, красиви и опасни.
– Това не ми харесва – казва тя.
Звярът отново надава рев, след което започва пронизително да лае. Малки хлъзгави животинки се плъзгат уплашено по водата, бягайки от шума. Някои са с огромни уши и муцуни на гризачи. Други имат змийска кожа, но приличат на видри. Птиците литват. Въздухът оживява от плясъка на крилете им. Една от тях е огромна и розова, с великолепни широки криле. Клюнът ù е закривен. Сърни – ако изобщо са сърни – изскачат от храстите и се стрелват нанякъде. Имат копита, а някои и рога – плоски, заострени, сплетени, спираловидни. Козината им е различна – черна или на райета, четинеста, гладка като на влечуго, обгоряла и покрита с белези, осеяна с късове стъкло и чакъл. Носят се леко, спускат се бързо по руините и изчезват.
– Приближава се – казва Ел Капитан. – Предлагам да бягаме.
Тримата се втурват, газейки през мочурищата, притиснали пушки към гърдите си.
Далече напред Преша зърва силует, който се спуска бавно към тях. Всички спират. Ел Капитан вдига пушката и се прицелва.
– Почакай – казва Преша. Животното е било затворено тук като в клетка и е съвсем естествено да пази територията си. – Ние сме натрапници. – Тя се свива зад храстите.
Мъглата е толкова плътна, че отначало звярът изплува като неясен силует сред дърветата. Постепенно придобива очертанията на едра горила. Тя накуцва; левият ù крак е пронизан с метален прът. Гърдите ù са покрити с гума, някакъв предмет е дълбоко врязан в плътта ù. Държи бебе, което изглежда мъртво и отчасти разложено. Но не е сраснало за майка си. От него се носи непоносима смрад. Преша предполага, че малкото е умряло от обезводняване. Майката не би могла да го кърми заради гумената обвивка.
Горилата надава яростен рев.
В отговор Хелмут също изревава.
– Млъкни – срязва го Ел Капитан.
– Ще стане агресивна, за да защити бебето си – отбелязва Преша.
– Каквото е останало от него – поправя я Ел Капитан.
– Още не се е отказала от рожбата си – казва Преша.
Чуват нов рев, някъде отдалече, този път много по-мощен.
– В зоопарка имаше ли лъвове? – пита Ел Капитан. – Всъщност май не искам да знам.
– За съжаление – въздиша Брадуел – имаше. И не само лъвове.
– Оттук – казва Преша. – Там има открито място. Вижда се през дърветата.