– Май още не си наясно.
Той поклаща глава.
Тя го прегръща силно. После свива ръце до ухото му и казва:
– Той иска да живее вечно. Иска мозъкът му да просъществува. Но тялото му пречи. Твоето обаче...
В гърдите му се надига гореща вълна. Моето тяло – мисли си той. Баща ми има нужда от тялото ми. Изведнъж всичко си идва на място. Ето защо му прехвърля цялата власт. Самият той ще бъде Партридж. Ще направи опит за трансплантация. Божичко, това ли са измислили хората на Арвин Уийд? Затова ли го поздравяваха на празненството? Когато присадят мозъка на Уилъкс в тялото на Партридж, той ще иска кутрето му да е непокътнато.
Партридж се навежда към Айралийн. Усеща, че му призлява.
– Защо не ми каза по-рано?
– Казах ти, че смята да те убие. Не обичам да издавам повече информация, отколкото е необходимо. Понякога тайните са единственото оръжие, с което човек разпола.
Той я поглежда в очите.
– Но това значи... че ти ще бъдеш...
– Това винаги е било част от плана му – отвръща тя, а той усеща топлия ù дъх на шията си. – Бях предвидена за теб, но ако трансплантацията е успешна, ще бъда...
– Негова?
– Такава е ролята ми.
– А майка ти?
– Тя е изпълнила ролята си. И вече няма да се изразходват допълнителни ресурси.
Партридж се чувства зле. Иде му да строши камерата, да разбие с юмрук компютъра и да обърне леглото.
– Ти беше прав – прошепва тя, играейки си с кичур коса. – Уилъкс натопи баща ми. Тикна го в затвора, за да се добере до майка ми. Всичко е започнало много отдавна. Убий го. – Гласът ù е нисък. – Направи го.
Той усеща яростта, стаена в нея. Изпитва същата омраза, която го изгаря отвътре. Заради себе си, заради Айралийн, заради оцелелите навън и заради всички хора в Купола, изгубили свои близки. Заради майка си и брат си. Смърт. Толкова много смърт.
И все пак не всичко се връзва.
– Ами мозъкът му? – казва Партридж. – Той сигурно се влошава заедно с останалите органи, ако не и по-бързо. Все пак е бил подложен на много мозъчни стимулации. Защо смята, че мозъкът му, повреден от ускорената клетъчна дегенерация, ще заработи в моето тяло?
Айралийн го хваща за кутрето.
– Стига да има незасегната част от мозъка и благоприятни условия, в които да се развива...
Уийд ще възстанови мозъка му от тази част? Щом успя със собствения му пръст, сигурно ще може да стори същото и с мозъчната тъкан.
– Добре – отстъпва Партридж, но има още един факт, който го притеснява. – Ясно ми е защо баща ми иска здраво тяло, в което да прехвърли мозъка си, но защо ще изтрива паметта ми? В това няма никакъв смисъл.
– Наистина ли вярваш, че разбираш баща си? – Айралийн се взира в него със стоманен поглед. После слага ръка на гърдите му и прошепва: – Знам само, че ще имаш четирийсет секунди, преди таблетката да се разтвори и отровата да подейства. Ако не искаш камерите да те проследят, ще трябва... – Но не довършва. Вместо това застава на пръсти и го целува по устните.
На вратата се почуква.
Санитарката надниква и казва:
– Доктор Уийд помоли да ти предам, че днес баща ти също ще бъде подложен на лека операция. Нещо козметично. Ще бъде под упойка. Но тъй като не сте се виждали отдавна, доктор Уийд разрешава кратко посещение.
– Добре – отвръща Партридж. Уийд. Дали е жест на добра воля? Или всъщност иска да му осигури малка отсрочка, възможност да убие баща си?
– Бекли ще те заведе. Но първо трябва да сложиш престилка.
– Да не е заразно болен? – Това е най-страшното обвинение в Купола?
– Не, но не искаме да рискуваме ти да го заразиш.
– Предайте му, че не искам да обличам тези парцали, освен ако не е твърде болен.
Отговорът му обърква санитарката още повече. Тя хвърля поглед към Айралийн, която ù се усмихва. Жената се отдалечава забързано. След малко се връща и кимва.
– Добре – казва Партридж. Усеща, че има надмощие в малката битка на волята. Не е лошо понякога да разклаща увереността на баща си.
Щом поемат по коридора, Партридж забелязва, че хората се събират на групички и шушукат.
– Какво става? – пита Партридж.
– Нищо – прошепва Бекли.
– Искам да знам.
– Довели са някакъв затворник. Нещастник. – Лекарите влизат и излизат тичешком. Има и санитари – някои носят противовирусна екипировка.
– Нещастник ли? – учудва се Айралийн.
– Какво говориш? – пита Партридж. – Как е възможно да пуснат нещастник в Купола?
Бекли тръсва глава.
– Имам заповеди да не говоря. Това е строго секретна информация.
– Бекли, страх ме е – казва Айралийн. Тя спира и сграбчва телохранителя за ръката. Очите ù се напълват със сълзи. Партридж просто недсоумява как го постига.