– Успокой се, Айралийн – отвръща Бекли. – Предполат, че е имало атака срещу Купола, но без особени щети. Заловили са една нещастница, за да я разпитат, и вероятно да послужи за назидание.
– Жена? – учудва се Партридж.
– Ами да – отвръща Бекли, – но трудно се разбира, че е момиче с тази обръсната глава.
– Искам да я видя – отсича Партридж.
– Мислех, че искаш да видиш баща си – напомня му Бекли.
– Партридж – обажда се Айралийн, – трябва да се придържаме към плана.
Но Партридж не иска и да чуе. Това е по-силно от него. Там има едно момиче от външния свят, момиче с обръсната глава. Трябва да я види. Бързо поема към лекарите и санитарите, скупчени пред една отворена врата. Ала Бекли го настига и го дръпва грубо назад.
Партридж светкавично се извърта и го сграбчва за гърлото. Хватката му е желязна. С нисък глас той изръмжава:
– Тук си, за да ме защитаваш, помниш ли?
Бекли помръдва с глава в знак на съгласие.
Партридж го пуска и се провиква към другия край на коридора:
– Какво става тук?
Лекарите и санитарите се споглеждат.
– Медицински случай – отвръща един от тях.
– Искам да видя пациента! – заявява Партридж, запътвайки се натам.
– Невъзможно. Има риск от зараза – изтъква един от лекарите.
– Зараза ли? – пита Партридж.
– Била е навън, сър. Тя се нуждае от... – Санитарят млъква и се оглежда, несигурен каква част от информация може да разкрие.
– От какво?
Един от лекарите излиза напред и му препречва пътя към вратата.
– Медицинска интервенция.
Калъпи за мумии. Чудно варварство. Нож.
Партридж удря в гърдите лекаря, който се блъска в стената и се строполява. Двама санитари му се нахвърлят в гръб, но Партридж бързо се отскубва от хватката на единия, а другия сграбчва за престилката и го тръшва на пода.
Миг по-късно нахлува в стаята. Само един прозорец го дели от Лайда. Тя седи на ръба на метална маса за прегледи. Носи бял гащеризон и хартиени чехли.
Лекарят кресва на всички да се разотиват.
– Хайде, вървете! Всеки да си гледа работата! – После влиза в стаята. Айралийн се шмугва подире му с бързи ситни стъпки. А Бекли остава да пази на вратата, за да се увери, че хората наистина се разотиват.
Опитвайки се да не повишава тон, лекарят казва:
– Не може да влизате тук! Разбирате ли?
Партридж не му обръща внимание.
– Това е еднопосочно огледало за наблюдение. Тя не може да ни види – добавя лекарят.
Той почуква по стъклото и Лайда вдига поглед.
Роклята ù, усещането от допира с ефирния плат, докато танцуват под изкуствени звезди.
– Партридж, трябва да тръгваме – обажда се Айралийн.
Но той не я чува. Цялото му внимание е погълнато от Лайда. От изявените скули, от наситено сините ù очи. Тялото на дете, сляло се ведно с тялото на майка си. Лайда се навежда да каже нещо на детето, обхваща брадичката му с ръце. Лайда, която върви през пустиня от пепел, тича с все сили към него, целува го насред облъхната от вятъра пустош. Очите ù са приковани в Партридж, но погледът ù сякаш минава през него. Пронизва го същата остра болка, онова смътно усещане за загуба и любовна тъга, ала то вече си има име – Лайда. И онази необяснима мъка, като че тялото му е прогизнало, натежало и безчувствено, вече знае причината – лицето. Нейното лице.
– Защо е тук? Какво ù има?
Лекарят въздъхва.
– Изглежда, е забременяла, докато е била навън. Но нямаме представа какво е съществото, което расте в утробата ù. По всяка вероятност е изнасилена, тъй като добре знаем на какво са способни нещастниците.
Думите на лекаря го разтърсват, сякаш някой е изкарал въздуха от дробовете му.
– Какво каза? – сепва се той.
– Тя е бременна, сър. Нещастницата, която преди е била Чиста, е бременна.
Партридж притиска ръка към стъклото. Опитва се да преглътне, но гърлото му е пресъхнало. Все още не може да си поеме въздух. Сякаш времето е спряло: Лайда е бременна. Очите му заблестяват. Ветровито небе, стая без покрив и една ръждясала месингова рамка на легло. Двамата с Лайда, сгушени под палтата. Допира на голата ù кожа.
– Трябва да говоря с нея.
– Партридж, недей – обажда се тихо Айралийн. Бекли влиза в стаята. – Кажи му, Бекли. Не може да говори с тази нещастница! Не и сега!
– Не и преди да се видиш с баща си – казва Бекли. – Няма друг начин. Предстои му операция, както и на теб. Не можеш да рискуваш да се заразиш.
– Излезте! – извисява глас Партридж. Поглежда Айралийн и добавя: – Айралийн! Излез! Наясно си какво означава това за мен! Всички вън!