Лайда изниква до него, сплела ръце на тила си. Пушките помръдват. Червени лазерни точки потрепват по гърдите и главата ù. Партридж се чувства зле. Спомня си насочените към тях лъчи в гората, където майка му и брат му бяха убити. Обзема го гняв.
– Няма ли да отстъпите? – надава вик той. – Нали се предаваме! Какво повече искате?
– Искаме другите – отсича един офицер и пристъпва напред, опирайки дулото в гърдите на Партридж.
– Какви други? Само ние сме. – Къде е Хейстингс? Партридж отново оглежда яките челюсти, масивните черепи и слепоочията с изпъкнали вени. Нищо.
– Вземете момичето! – нарежда офицерът. Двама войници я грабват и я завличат няколко метра встрани.
– Тя идва с мен! Това е условието да се предам!
– Не ти определяш условията – отвръща офицерът. – А ние. – Навежда се над шахтата и кресва: – Всички вън!
Трябваше да се досети, че Специалните сили няма да се задоволят само с него.
– Какви заповеди имате? – пита Партридж. – Какво ще правите с тях? – Един от войниците е впил пръсти в ръката на Лайда. Това го притеснява.
Офицерът не отговаря. Някакъв войник излиза пред редицата и кимва леко на Партридж. Мъжът е висок и слаб, прилича на скакалец, също като Сайлъс Хейстингс. Дали е той?
Партридж мръдва глава, сякаш отмята косата от очите си, какъвто навик имаше Хейстингс. Войникът повтаря движението, въпреки че главата му е избръсната. Хейстингс. Това е той. Може би иска да му помогне.
Щом останалите се изкачват по тунела, войниците грубо ги избутват напред и ги строяват в редица. Карат ги да вдигнат ръце – в това число Ел Капитан, Хелмут и Преша с нейната ръка кукла. Брадуел е оставил Финън и картите в метрото.
Партридж се оглежда – дали другите имат шанс за бягство? До рухналите комини се извива тънка спирала – може би пясъчно създание. Бодлив гръб се надига като вълна от пясък. Къде се бави Майка Хестра с подкреплението? А може би пясъчните създания знаят, че трябва да се боят от Специалните сили и от майките? Не иска да бъде застрелян, нито пък изяден от пясъчно създание.
– Имам право да знам какви заповеди сте получили – казва Партридж.
Офицерът пристъпва към него. Въпреки яките си бедра и широки рамене, походката му изглежда неестествено лека.
– Нима смяташ, че имаш права?
Партридж се взира в безизразните му очи.
– Знам, че ме иска жив. Мъртъв няма да му бъда от полза.
Офицерът забива лакът в ребрата на Партридж. Той се превива на две, но успява да се задържи на крака. Изправя се с усилие. Поема жадно въздух, който нахлува хрипливо в гърдите му.
– Екзекутирайте ги – нарежда офицерът. – И върнете затворника в Купола!
– Какво? Не! – Партридж се нахвърля върху офицера. – Аз съм проклетият син на Уилъкс! Имам по-висок ранг от теб!
Офицерът го удря с пушката. Ръката му изтръпва от болка. Челюстта му изпуква – сякаш е прострелян в главата. Партридж се извърта и пада.
В този миг чува гласа на Преша:
– Това момиче е Чисто. Вие сте я изпратили тук. Не можете да я убиете.
Партридж изтрива кръвта от устата си и вижда как Преша избутва Уилда към войниците. Лицата на Брадуел и Ел Капитан са застинали, непроницаеми. Сякаш винаги са смятали, че ще умрат по този начин. Хелмут е затворил очи в очакване на смъртта.
– Тя изпълни дълга си – кресва офицерът. – Върни се в редицата!
Уилда отстъпва към Преша.
– Разполагам с армия – обажда се Ел Капитан. – Те ще отмъстят за смъртта ни.
– Послушайте го! – надава вик Партридж. – Моля ви, недейте! Нека първо да поговорим! – Тогава очите му срещат погледа на Лайда. Тя притиска с ръце гърдите си. Ала вместо ужаса, който очаква да долови, Партридж съзира нещо друго – стиснати устни, стегнати мишци. Видът ù не издава страх. А гняв.
Офицерът хвърля хладен поглед на Партридж.
– На три – кресва на войниците.
– Майко Хестра! – надава вик Лайда.
– Слушайте, можем да ви бъдем полезни – Брадуел печели време. – Разполагаме с информация...