Офицерът остава глух за възраженията им.
– Едно!
– Божичко! – надава вик Партридж и се нахвърля върху един от войниците. Войникът го премята с лекота и го просва на земята. Партридж се опитва да стане, макар да усеща на гърлото си дулото на пушката.
– Две!
– Пощадете момичето! – крещи Преша. – Поне нея!
В този миг се разнася гръм. Някой от нетърпеливите войници е произвел изстрел, още преди офицерът да стигне до три? Кой е улучен? Войникът, приковал Партридж към земята, рухва върху него с цялата си тежест. Прострелян е в слепоочието. Партридж понечва да изтласка тялото му, но внезапно се разразява кръстосан огън. Всички се пръсват в различни посоки. Брадуел, Преша и Уилда се втурват да търсят прикритие. Ами Ел Капитан? Ами Лайда? Не ги вижда. Куршумите свистят във въздуха. Партридж се свива под мъртвия войник, надявайки се тялото му да спре куршумите. Улучени са още двама войници, които се свличат на земята.
Останалите залягат и откриват огън по посока на рухналите комини. Отначало Партридж решава, че майките са довели подкрепления – въоръжени с ножове, стрели и копия. Само че атаката е с истински оръжия – автоматични.
В този миг зърва Лайда. Успяла е да се отскубне от войниците и се опитва да избяга. Един от тях я забелязва, хуква след нея и я сграбчва за пелерината, която се свлича разкъсана от гърба ù, разкривайки самоделното копие. Явно се е върнала да го вземе, докато той е пълзял нагоре по тунела. Тя грабва копието и го забива в гърлото на войника. От пушката му изригват куршуми, които се разпиляват в прахоляка.
Партридж е смаян. Лайда се оглежда – брулена от вятъра и неумолима. После хуква към рухналите затвори. Защо? Макар да не знае отговора, за нищо на света не би я оставил сама. Прекалено опасно е.
Той хвърля поглед през рамо, готов да се спусне подире ù. Сред отломките на комините се мяркат неясните силуети на слаби, белезникави фигури, стрелящи със снайперистка точност. Хоризонтът е оживял от пясъчни създания, които яростно се извиват. Смъртта е наблизо и в тях се надига глад.
Брадуел отваря рязко вратата към тунела и се спуска в него, вероятно да вземе Финън и картите.
Партридж се измъква изпод тялото на мъртвия войник и побягва. Ботушите му трополят по твърдата земя. Изпитва истинска наслада да се носи с такава скорост.
Но изведнъж нещо го удря в тила. Той полита напред и охлузва кожата на дланите си. Над него надвисва огромната фигура на войник с исполински череп и насечена челюст. Навежда се, поглежда Партридж и просъсква:
– Най-сетне ще те спукам от бой. Какво ще кажеш?
Вик Уелингзли. Партридж втренчва очи в неговите:
– Не знаех, че жалките марионетки на Купола имат толкова добра памет.
Уелингзли изритва Партридж в стомаха, изкарвайки въздуха от дробовете му. Боят няма да е равностоен. Трансформацията на Уелингзли е невероятно напреднала, пък и беше едро дете. Той забива юмрук в земята до лицето на Партридж.
– Как се измъкна?
– Какво? – промърморва Партридж.
– Исках да се махна. Всички искахме да се махнем. Но ето в какво ни превърнаха.
– Аз нямам вина за това. Никога не съм искал да...
Но Уелингзли не го слуша. Отново е свил юмрук за удар. Партридж се претъркулва наляво. В този миг Уелингзли е нападнат в гръб и рухва на земята. Хейстингс. Той поглежда Партридж, но не отронва дума.
– Благодаря – изрича Партридж.
Хейстингс кима. Жестът му означава: „Бягай. Спасявай се.“
Докато тича, Партридж се обръща и вижда как Уелингзли застава на колене, сграбчва Хейстингс и двамата се хващат за гушите. Схватката е ожесточена – яростна размяна на юмруци сред облаци прах.
Партридж бяга с все сили. Пясъчните създания се промъкват все по-близо до мястото на свадата, привлечени от кръвта. Той зърва в далечината силуетите на двата разрушени затвора и една фигура, която се плъзга бързо по руините – Лайда.
За последен път хвърля поглед назад; пясъчните създания се издигат, мощни и освирепели, изпълвайки въздуха с пясък и пръст, зъби и нокти. Няма сили да гледа. Опитва се да повика Лайда. Но тя не се обръща. Между развалините на затвора са сгушени останките на къща.
Самотна, килната на една страна, къща без покрив.
Лайда потъва в зейналата тъма на външната врата.
Преша
Комин
Подземни момчета. Твърде много, за да ги преброи. Въоръжени с истински оръжия. Явно не са дошли на спасителна мисия. А на лов за едър дивеч – Специалните сили. Преша гледа как отстраняват войниците един по един, а Пясъчните създания забиват нокти в плътта им. Двете с Уилда са опрели гърбове на средния комин, чиято горна част се е пръснала като електрическа крушка.